4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.


Мощите митарстват 43 години от Баница през Сяр, Ксанти, Пловдив, София, та до Скопие.
Рано сутринта на 21 април (по стар стил) 1903 г. в село Баница, Серско, малобройната чета на Апостола на българската свобода на Македония Гоце Делчев е обградена от хиляден турски аскер и в сражението войводата загива, заедно с още петима свои другари. Турците разнасяттрупа на войводата до Сяр за разпознаване, после го връщат в Баница, за да бъде погребан, заедно със своите загинали четници в гробището над селото. Гоце и другият войвода Димитър Гощанов са положени заедно, другите четирима в съседен гроб.
На 23 април 1906 г. верните съратници на героя ­ войводите Михаил Чаков и Таската Серски, решават да разкопаят гроба, където е положен Гоце и да съхранят костите му. Те се опасявали, че напоследък селата около Сяр се наобикаляли от гръцки андартски чети. Българското население на Баница ги предупредило за готвено от гърците оскверняване гроба на героя. В нощта на 23 април, заедно с още няколко комити Чаков и Таската Серски разкопават гроба на светлината на свещи и на пълнолуние. Религиозният канон е спазен – костите на починалия се вадят поне три години след погребението, но когато започнали да изравят останките видяли, че гръдният кош и гъбнакът още не били загнили достатъчно: “Сърцето на Гоце не сака да я напущи Македонията”, проронва в тъмното на местния диалект селянин от Баница, който посочил Гоце в гроба. Затова те изваждат само черепа, костите на крайниците-горни и долни, както и таза. Измиват ги внимателно със спирт и вино. Като ги дава на клисаря на черквата Никола Мутафчиев, Михаил Чаков го заклева: “Ще положиш Гоце в дървено сандъче под светия престол вътре в храма. Змия езика ти да клъцне, ако кажеш на някой, който и да е той, къде и какво пазиш.
През 1912 г. в Баница влиза българската войска, а войводите Михаил Чаков и Таската Серски са в редиците на Македоно-Одринското опълчение. Чаков издейства разрешение от главнокомандващия генерал Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъдат придвижени до град Ксанти на по-сигурно място, където до 1919 г. Чаков е комендант на града.
Оттук започват перипетиите по пренасяне костите на апостола, за които научаваме наскоро от военните архиви, касаещи двете Балкански и Първата световна война. Клисарят Никола Мутафчиев слага сандъчето с Гоцевите кости в голяма войнишка мешка (торба) и се качва на влака Сяр – Ксанти. Влакът е пълен с български войници. Вниманието на двама от тях е привлечено от чувала със сандъчето. Те помислили, че селянинът от Баница пренася ценности. Единият войник забаламосва клисаря, като му отвлича вниманието в разговори, а другият бързо развързва мешката, за да види имането в сандъчето. Напипвайки човешки кости, войникът ужасен отваря прозореца до него и изхвърля чувала със сандъчето навън из равното Серско поле. След минута клисарят се връща на мястото си и като не намира своя багаж, се развиква из целия влак. Обяснява набързо на командира на войнската част полк. Семерджиев чии кости се съхраняват в изхвърлената торба и полковникът незабавно спира влака. Заповядва на всички войници да се строят навън и след като емоционално им разказва кой е Гоце Делчев и какво кощунство е извършено с неговата памет, нарежда виновниците да излезнат пред строя. Двамата крадци гузни излизат, разкайват се и посочват приблизително мястото, където е изхвърлена торбата. Колоната войници тръгва обратно по релсите и скоро намират мешката със сандъчето.
Перипетиите с костите на Гоце не свършват до тук. До Ньойския договор, 1919 година, дървеното сандъче се съхранява в Ксанти при Михаил Чаков. Когато вече става ясно, че градът трябва да се предаде на гърците, бай Михал натоварва съпугата си Костадинка и нейна приятелка с тайната мисия да пренесат костите на героя в България. Двете жени наемат файтон и с ценния багаж потеглят за Пловдив, където семейство Чакови вече се устройвали да живеят след войната. По неравния път, осеян с дупки файтонът се накланя и почти преобръща, като багажът се разпилява. Преодолявайки и това премеждие, двете жени, посветени в тайната мисия продължават по пътя, като се кръстят. “Това е Божи знак, Божия поличба е. Гоце не иска да напусне Македония, защото тя остава пак под чуждо робство”, казва Костадинка на приятелката си.
До месец май 1923 година дървеното сандъче с тленните останки на Гоце Делчев се съхраняват на специално място в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където денонощно гори кандило. След това те са пренесени в София и тържествено се полагат за съхранение в току що построения Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците “Пиротска и “Георг Вашингтон”. Преди това тленните останки на героя, заедно с костите на Георги Сава Раковски за една седмица са изложени на всенародно поклонение в църквата “Света Неделя”.
В Македонския дом в София, в ново специално изработено резбовано дървено сандъче костите на героя се съхраняват до октомври на 1946 г., когато в резултат на предателската политика на тогавашното българско правителство сандъчето е поставено на английски лафет и тържествено през Дупница, Горна Джумая, Петрич и през Струмица е предадено в Скопие. В Симитли стотици бежанци от Кукуш са налягали с плач покрай преминаващия лафет, сбогувайки се завинаги със своя земляк и герой. Оттогава сандъчето с костите се намира в Скопие, в двора на църквата “Св. Спас”.
автор: РУМЕН ЖЕРЕВ

ВИЖТЕ ОЩЕ: На 29 април 1876 г. започва деветдневната обсада на Дряновския манастир с четата на поп Харитон

тагове: #Гоце Делчев #Македония


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now