1989 г. - писмо на 150 лекари от Института по ортопедия, че нямат елементарни неща за работа


Разкрития на проф. Чавдар Драгойчев, син на видната партийната функционерка на БКП - Цола Драгойчева, както и на проф. Чирков за социалистическата система на здравеопазване.
ВЕСТНИК „ТРУД“ ЗАПОЧНА ПОРЕДИЦА ИНТЕРВЮТА „СЪБЕСЕДНИК ПО ЖЕЛАНИЕ“ – НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Помните ли онзи скандален за времето си телевизионен двубой във „Всяка неделя“ между двамата наши най-големи хирурзи Чирков и Драгойчев? Водещият Кеворк Кеворкян ги събра в рубриката „Един въпрос – два отговора“ и се получи нещо наистина интересно. Да гледаш Чирков и Драгойчев един срещу друг през 1989 година…. Е все едно да наблюдаваш сегашен двубой между Тайсън и Холифийлд. Смъртни врагове ли са наистина двамата хирурзи? Предлагаме ви интервюто с асовете на родната ни медицина.
- Проф. Драгойчев, защо се съгласихте да участвате в полемика с проф. Чирков във „Всяка неделя“?
- Аз… на Чирков, тъй като той далеч по-добре от мен използва връзките си с Тодор Живков и други хора. Благодарение на тях успя да отклони всички пари към себе си. Получи много, но искаше още. Трябваше да се построи нов кардиологичен център и той изкрънка от Тодор Живков 70 милиона долара, които дори ги нямаше в хазната. Тогава разполагаха само с 40 милиона. Но бай Тодор често не знаеше какво има и какво няма и му ги обеща. В полемиката заявих, че не може сега да се строи нов център и всички пари на държавата да се изтеглят за Чирков. Това значи да оставим цялата друга медицина без лекарства.
В нашия диспут Кеворк беше на страната на Чирков. Хора ми казаха, че той даже е репетирал с него предварително, но това не ме интересува. Аз отстоявах моята гледна точка. Има един много умен англичанин Хегсли, който казва: „Ако някой човек се намира в абсолятно малцинство, той е сам против цялото човечество. Така, че трябва да го изслушваме, защото може той да е прав, а цялото човечество да греши“. Както беше с Айнщайн и Коперник. Хич не претендирам да имам тяхната роля, но казах това, което исках, независимо, че Кеворкян не показа едно писмо, подписано от 150 лекари от Института по ортопедия. Те бяха изцяло на моя страна, защото нямаха елементарни неща, за да работят.
Винаги съм уважавал и продължавам да уважавам Чирков като добър хирург. Освен това той успя да възпита 7-8 хирурзи, от които двама са много добри. Например д-р Бояджиев, въпреки че той категорично отрича да е почнал при Чирков, или доц. Начев, който върти цялата сърдечна хирургия в София.
- Във „Всяка неделя“ е ставало дума и за майка ви. Коя истина за Цола Драгойчева разкрихте?
- Кеворк ми каза: „Тя много е пътувала и много е видяла“, а аз му отвърнах: „Много е пътувала, но нищо не е видяла, защото от самолета веднага е отивала на заседание или среща и след това пак на самолета“. Може би познава по-добре единствено Париж, където е живяла, но не от пътуванията си след 9 септември, а от по-рано.
- Майка ви не е одобрявала всичко в социализма.
- Това е вярно, макар че беше до мозъка на костите си комунистка. Когато почина, в нашата преса имаше едно казионно некрологче. В съветската преса пък нямаше дума по този повод, макар тя да повети 30 години от живота си на българо-съветската дружба. Учудването ми дойде, когато получих писмо от нашия цар Симеон Втори, писмо в което пишеше: „Прочетете „Таймс“. Има голям некролог за вашата майка“. Там беше публикувана статия от половин страница, в която се проследяваше обективно нейният път.
- Какво е за вас „Всяка неделя“?
- Програмата даваше възможност за контакт с българските зрители. Говореше се с чувство за отговорност, а не както сега – сульо и пульо да се показват по телевизията. За мен това е квазидемокрация.
- „Всяка неделя“ преживя доста тежки периоди.
- Да, спираха я, ругаеха я. Няма да забравя как Кеворк, който не губи самообладание, направо пребледня, когато интервюираше моя приятел акад. Амосов от Киев. Той умря вече, но в Русия го смятаха за неуправляем. Кеворк попита Амосов кой лозунг най-много му е пречил и тогава академикът отговори: „Пролетарий от всички страни, съединявайте се!- След 1989 г. „Всяка неделя“ доста се политизира. Приемахте ли я тогава?
- След 1989 г. почти престанах да гледам телевизия, защото се ядосвах на тази политизация отляво и отдясно. И двете не бяха прави. У нас ако си червен – си вънка, когато дойдат червените, макар да си добър в своята професия. Аз давам за пример Харберт фон Караян. Всички знаят, че той беше гениален диригент, но на малцина е известно, че той не е върнал нито един орден, получен от Хитлер. За него фюрерът е бил велика германска фигура. Знаете ли кой ръководи сега Берлинската филхармония? Клаудио Абадо – върл комунист. Но това не интересува германците.
- Ако трябва днес да напишете нещо в споменика на „Всяка неделя“, какво ще е то?
- Драги българи, много сме зле, но нашата съдба е в нашите ръце!
АЛЕКСАНДЪР ЧИРКОВ:
СЪВЕТВАХА ДРАГОЙЧЕВ ДА МЕ РАЗМАЖЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА
- Проф. Чирков, вие сте били гост във „Всяка неделя“. През 1979 година, когато все още не сте толкова популярен в България. Какво си спомняте от това участие?
- Тогава още не познавах българските медии и възможностите за популяризиране на една личност. Мислех си, че трябва да говоря откровено. Много по-късно, когато опознах живота в България, разбрах, че е нужно да говориш така, че хем да си мил и драг на другите, хем да кажеш истината.
- Значи първото участие ви е навлякло някакви неприятности?
- Абсолютно. Тогава се поставяше въпросът защо идвам тук да обучавам български специалисти, след като те вече са били в Съветския съюз.
- Какво не харесвахте в лекарите преди 10 ноември?
- Липсата на ангажимент към пациентите. Лекарите правеха кариера, като пишеха докторски и кандидат-докторски работи. Това го имаше само в Съветския съюз и България. На Запад никой не признава тези неща. Важното е да си добър доктор. У нас руската система съсипа здравеопазването. Лекарите все се оплакват, че не им дават достатъчно средства, за да работят. Но аз не се спирах пред това. Няма – няма! Ще търсиш докрай и ще се снабдиш с необходимите неща.
- Защо се стигна до този конфликт с Драгойчев във „Всяка неделя“?
- Нямаше конфликт, тъй като Драгойчев никога не ми е пречил. Аз съм работил с него и много добре се разбираме. Той желаеше моята помощ. Драгойчев обаче беше подстрекаван от свои колеги, които му казваха: „Виж ти сега си никакъв! Дойде Чирков и те изключи отвсякъде“. Това не е вярно. Аз не съм го изключил, а трябваше да обучавам млади хора по американския модел на кардиохирургията. България беше първата източноевропейска страна, която въведе този модел.
- Вие отричате да има конфликт, но все още се помни вашата полемика с Драгойчев в телевизионното студио.
- През 1989 г. повечето колеги от Трета градска болница, деца на партизани, комунисти, усетиха, че настъпва техният последен час, и искаха да си отмъстят. Те съветваха Драгойчев да ме размаже по телевизията. Казваха, че съм алчен, че взимам по 20 000 марки на месец, а те, бедните доктори, не получават нищо. Е, как да получават, като в продължение на 40 години нищо не са направили. Използваха дори старите си комунистически журналисти, за да ме атакуват, че съм приятел на Тодор Живков. Излезе, че аз съм комунистът, а те демократите. Чувстваха се унижени, че дойдох отвън, от капиталистическа страна, и влязох при Тодор Живков, а те като най-предани комунисти не са имали никакъв достъп до него.
- Тогава казваха, че сте личният кардиохирург на бившия държавен глава.
- Да, той ме помоли и аз досега се радвам, че президентът на България тогава ме избра за негов лекар.
- Как му е сърцето?
- Добре му е. Да е жив и здрав.
- Проф. Драгойчев каза, че много по-добре от него сте използвали връзките си и дори сте убедили Живков да ви даде много пари, за да построите нов център.
- Да, аз и досега правя така – убеждавам хората да дават парите си тук, а не да ги изнасят навън.
- След диспута във „Всяка неделя“ подкрепата за вас е от 800 писма, а за Драгойчев – 30. Това означава, че хората много ви уважават.
- Така е. Чувствам топлотата на хората. Ако някой не ме обича – това са колеги, завършили навремето рабфак, комунистически предани, свързани с идеологията, а не с професията.
- Какво е за вас „Всяка неделя“? Някои го наричат предаване-легенда?
- Аз с големи думи не боравя. За мен това е едно мъдро предаване, което чрез интервютата на интелигенти и успели в живота хора непрекъснато предлага на населението модели на мислене. По този начин допринася за промяната на мисловния модел на българина и помага той да стане по-рационален, да се унищожи старото азиатско мислене от днес за утре.
- Ако днес сте събеседник по желание, какво бихте оставили от вас в споменика на „Всяка неделя“?
- Ние идваме и си отиваме от този свят, но докато сме живи, трябва да си улесняваме живота. Когато има непрекъсната борба с другите, това не може да стане.
Автор: Антон Стефанов, източник: kevorkkevorkian.com

ВИЖТЕ ОЩЕ: Д-р Н. Болтаджиев: Мислейки, че ги лекуват, хората през соца умираха щастливи с лежане в болница

тагове #Чирков #НРБ


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now