Търновски патриарх ­ св. Йоаким I - един от позабравените светител


На 18 януари Църквата чества паметта на първия Търновски патриарх ­ св. Йоаким I - един от позабравените светители в историята ни.
В своята многовековна история българският народ е дал на православната Църква редица светии. Те намират своето място в празничния календар на Православието и на съответните дати техният благочестив живот, културно-исторически и молитвен принос биват възпявани и припомняни сред вярващите. Отделно, за да се подчертае изрично техния пример и подвиг, българската православна църква специално е отредила всяка година втората неделя след Петдесетница да бъде празник на всички български светии.
Десетилетията на безбожна власт, в съчетание с настъпващите времена на прагматизъм, скептицизъм и нова „модерна“ духовност са оставили своя тежък отпечатък. И ако имената на св. Йоан Рилски, св. Седмочисленици, св. Евтимий, патриарх Търновски и други по-известни Божии угодници се помнят, то мнозина други за голяма част от българите тънат в полузабрава. Сред позабравените български светии е и живелият през XIII век светител (светец, който е бил архипастир) св. Йоаким, патриарх Търновски.
Сведенията за светеца черпим най-вече от неговото житие. То е било съставено скоро след канонизацията на светията през XIII век и е достигнало до съвремието в един – единствен и при това, непълен препис в български ръкопис от XV век. Св. Йоаким е упоменат също в Бориловия синодик, чието съставяне започва през 1211 година, в един разказ за пренасянето на мощите на св. Параскева – Петка по времето на цар Иван Асен II (12181241 година), запазен в сборник от XIV в., и в житието на св. Сава Сръбски (1236 година), което пише сръбският книжовник Теодосий (края на XIII – началото на XIV век).
Според житието той е българин по произход и прочут подвижник. Първоначално се подвизава в българската "Света Гора" /околностите на Търново, която била пълна с манастири и се наричала "Света Гора"/, а после се поселва с трима свои ученици при Червен (Красен) на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква "Св. Преображение" и се отдава на аскетически живот. Цар Йоан Асен II посещава прославилия се духовник, за да получи благословение. С дареното от царя злато Йоаким наема работници и изсича в скалите голям манастир, който нарича на името на св. Архангел Михаил, и събира множество монаси.
След като цар Иван Асен издига България до степен да бъде най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров, след победата при Клокотница в 1230 г. и след сключването на съюзния договор срещу латините между Йоан Асен II и Йоан Ватаци, през 1235 г. в Галиполи, и бракосъчетанието, което патриарх Герман II извършва между сина на никейския император и дъщерята на българския владетел, в Лампсак /Мала Азия/, е свикан църковен събор, на който били представени и четирите древни източни апостолски катедри ­ Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. В договора с византийците се предвиждало и признаване патриаршеското достойнство на търновския патриарх от тяхна страна. Съборът, по предложение на цар Иван Асен II, провъзгласил за патриарх "благоговейния и свят мъж, преждеосвещения архиепископ Йоаким, който бил възсиял с делата си и с постическия си живот".
По повод този избор в Бориловият синодик е записано: „На първия патриарх на богоспасения Царевград Търново, Йоаким, вечна памет.“
Така била възстановена отново българската патриаршия, призната от Цариград за първи път през 927 г. и закрита своеволно пак от Цариград през 971 година. Като се завърнали в Царевград–Търново царят и патриархът, станала тържествена интронизация на Йоаким І от събора на всички архиереи.
За съжаление авторът на житието не дава по-конкретна информация за светителствуването на св. Йоаким на търновския патриаршески престол. Малко сведения за това могат да се почерпят от житието на св. Сава Сръбски. Там българският църковен глава е наречен „честният и свет патриарх Йоаким“. Житието разказва, че когато в края на 1235 година св. Сава посещава Търново, той е посрещнат тържествено от българския владетел и патриарха. На празника Св. Богоявление св. Сава и св. Йоаким заедно отслужили Света Литургия. Когато по-късно св. Сава заболява и почива в началото на 1236 година в Търново, за него грижи полагал и българският патриарх Йоаким. По време на кончината на именития сръбски светец, цар Иван Асен II временно не бил в българската столица.
Според житието му патриарх Йоаким светителства 19 години и издъхва на 18 януари 1246 година.
Житиеписецът разказва, че когато тази дата наближила, Господ му открил предстоящия близък земен край. Поради това, Търновският светител благословил народа, свикал „учениците си и целия клир“, наставил ги в православната вяра и в мир се представил пред Божието съдилище. Споменът за неговия живот бил толкова ярък сред съвременниците му, че канонизацията му за светец се осъществила още в през втората половина на XIII век. По същото време е било написано житието му, а вероятно е била съставена и служба в негова чест. Оттогава и до днес паметта му се чества в деня на неговата кончина – 18 февруари.
Житието му завършва с думите: „Чрез неговите молитви да утвърди Бог българското царство за вечни векове и да ни сподоби със своето царство.

Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now