Стефан Стамболов: "Ако трябва да умрем, всички ще умрем под развалините на България!"

На 12 февруари /нов стил/ 1854 г. в Търново е роден СТЕФАН СТАМБОЛОВ - български държавник, революционер, журналист, поет, член-коресподент на Белгийската академия на науките.

Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния. Като член на БРЦК той участва в Старозагорското въстание и в подготовката за Априлското въстание. След Освобождението е член на Либералната партия. Последователно е народен представител, председател на Народното събрание. Подкрепя Съединението, участва в Сръбско-българската война 1885 г., след преврата от 1886 г. организира контрапреврат за връщането на княз Александър Батенберг на престола, след неговата абдикация е един от назначените регенти, съдейства за избора княз Фердинанд 1887 г., а през периода 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи.


По време на неговото управление като министър-председател младото княжество постига изключителен икономически подем, като България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията. Законите, прокарани от правителството защитават родното производство, създават благоприятни условия за преуспяването на родните предприемачи. Политиката на държавен протекционизъм като форма на управление е единственият способен да създаде стабилни основи за развитие, според министър-председателя. Стамболов обръща погледа си на запад, като прекратява взаимоотношенията на България с освободителката Русия, чийто образ все още е сакрален за българското общество. Димитър Маринов предава думите на Стефан Стамболов отправени към княз Александър Батенберг : ” – А кръвта на руския народ? – възрази княз Александър с болна ирония. - Ох, да оставим тая кръв. Ако русите проляха кръв, и ние не проляхме вода. Стомилионна Русия изгуби 40 000 войници и два милиарда лева. За избитите си синове те взеха Бесарабия и цяла област в Азия, а за изхарчените рубли те взеха тройно военно обезщетение от Турция, за окупацията те взеха и от нас двадесет милиона. А ние? От три милиона народ ние дадохме жертва сто хиляди души; опустошенията и пепелищата погълнаха цели натрупвания от векове, чиято стойност надминава десет милиарда. И какво получихме? Отечеството ни – разделено на пет части и раздадено по милост на различни държави. И още – едно натрупано опекунство, което ни души всеки час, което ни спъва на всяка стъпка. Не, ние ще хвърлим туй опекунство и Ваше Височество трябва да останете начело на тая борба.”

"И тъй, независимостьта и свободата на нашето бедно отечество се намира предъ смъртна опасность чрезъ окаяния русофилизмъ на нашето правителство." За сметка на това, България установява приятелски отношения с Турция, търсейки всевъзможни начини за постигане на целта с най-голям приоритет за Стамболов – обединението на българските земи. Благоденствието на страната се превръща в самоцел за Стамболов и често в действията си той далеч не е воден от демократичните принципи и норми, присъщи на европейските държавници. Сам признава, че за него най-важно е спокойствието и сигурността в страната, а не реномето и престижа на демокрацията. "Аз не съм от фарисействующите политикани, аз направо вървя към целта си: когато видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасението на Отечеството, правя го, макар да е запретено от законите." „Предателите на Отечеството не заслужават милост." Успехите, които постига Стамболовото управление, са неоспорими: укрепва и издига авторитета на княжеството, като България се интегрира ефективно в европейската общност и тръгва бързо по пътя на устойчиво развитие. В същото време диктаторските действия по ликвидирането на политически опоненти му навлечат гняв и омраза и на 3 юли 1895 г. Стамболов е жестоко посечен в центъра на София, пред погледите на десетки минувачи. Три дни по-късно той умира от раните си, а ликуващи хора ще играят хоро на гроба му. Други ще потънат в дълбока скръб. България се прощава с най-принципния си и противоречив държавник.

Той става най-популярният и влиятелен политик в България от края на XIX в. Заради цялостната промяна на вътрешен и външен облик на страната Стамболов заплаща с живота си. „Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?“ "Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!"



Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now