Сливенски минерални бани



Минералните бани на Сливен преживяват периоди на възход и падение. Римляните лекували болните и ранените си войници на самия извор.


През първото и второто Българско царство баните били изоставени, но в Средновековието стават известни по цяло българско и отвъд държавните граници, за което говорят намерени монети от гр. Рагуза и Дубровнишката република, получили от Иван Асен II специални привилегии.


Между 1810 и 1829 г. в каменната баня построява мъжки и женски басейн сливенският каймакамин Тахир ага.  Когато преселените тук след Кримската война /1853-1856/ татари и черкези започнали да тормозят местните хора и посетителите на баните, те запустели. В писмо до Френското географско дружество, през 1859 г. френският пътешественик д-р Поайе, цитиран от историографа на Сливен д-р Симеон Табаков, разказва: „В околностите на Сливен се намират много минерални води, които се ползват със заслужена слава. Това са лъджите при Джиново /Джинали лъджаси/, с много топла вода. Тия бани не се поддържат и никому не е възложено да ги управлява, нито да бди над тях, напълно изоставени, обаче са запазили остатъци от сградите, които древните римляни са издигали.“ Минералните бани са владени от аянина и потомците му до 1870 г., когато османското правителство ги отстъпва за ползване на Сливенската община.



Истински възход Сливенските минерални бани преживяват след Освобождението. Възрожденски възпитани и високо образовани, новите управници на града оценяват Минералните бани като ценно природно богатство. Купуват терени за разрастването им, градят инфраструктура, строят балнеолечебница, хотели. Те станали още по-известни след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. По настояване на местната управа, с Указ 16 на Княз Фердинанд от 21.12.1893 г., Минералните бани са отстъпени за вечно ползване на Сливенския градски общински съвет. Отворените през 1902 г. нов хотел и импозантна Баня, проектирана от арх. Петко Момчилов, правят Сливенските бани едни от най-модерните минерални бани не само в България, но и на Балканския полуостров. Всеки следващ кмет работи сърцато за въздигането им, тегли банкови кредити за преустройство, облагородяване и медицинското им осигуряване, а в замяна минералните бани носят една трета от приходите на общината. В Албума, подарен на цар Фердинанд от сливенци през 1907 г., осем от снимките на Сливен и околностите му са от голямата им гордост – Минералните бани. От 1925 г. за техен управител е назначен военният лекар д-р Иван Станчев, който ръководи Баните с вещина, желязна ръка, отредени правомощия и бюджет. Сливенските индустриалци подкрепят финансово всички начинания за укрепването им. От 1930 г., пише Гочо Гочев в своята История на Сливенските минерални бани, на 7 май общината организира там празника „Храни поле“, посещаван от много граждани и селяни от околните села. През 1960-та сливенското пролетно пиршество е възстановено.


Интересно е, че и след Девети септември 1944-та сливенци не допускат да се сложи кръст на Минералните бани. Предприятия строят почивни бази, работят детски лагери, балнеосанаториуми, къмпинги, окръжната болница разкрива Четвърто вътрешно гастроентероколитно отделение със завеждащ д-р Панайот Виранов. Градени тухла по тухла над сто години, Минералните бани винаги заемат централно място в усилията на местната власт. Допреди 20 години те бяха любимо кътче за отдих на сливенци и летовници.


Щилияна ВАСИЛЕВА


ВИЖТЕ ОЩЕ: Грандъ хотелъ Лондонъ - Варна


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now