СИЛАТА НА "ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!" НА АНТИЦЪРКОВНА СКАЗКА НА ЛУНАЧАРСКИ ПОД НАДСЛОВ "НЯМА БОГ"


"Беше навръх Великден, в първите дни след революцията. Голямата зала на Московският театър бе претъпкана от народ.
Всички очакваха с нетърпение така тържествено афишираната сказка на Луначарски, онасловена:"Няма Бог".
Най-сетне събранието бе открито.
Луначарски говори цял час и половина. Каза онова, което материализмът отдавна повтаря като стар, любим урок: "Не съществува никаква душа. Всичко е материя. Следователно не съществува и никакъв Бог. Бог не е нищо друго, освен една самоизмама на простолюдието. Необходима е една по-добра просвета, за да изчезне всякаква вяра в как вто и да било Бог. За да се постигне обаче тази цел, трябва да бъде унищожен изворът на мракобесието и лицемерието, именно-църквата. Църквата трябва да бъде унищожена още и затуй, че тя, след капитала, е най-големият враг на нашия идеал-комунизма".
Речта завърши. Тук -там само, се чуха скучни ръкопляскания.
Слушателите никак не се трогнаха, защото всичко онова, което чуха сега, им бе повтаряно до втръсване.
Луначарски обаче бе сигурен в действието на своята реч.
Кой би се осмелил да противоречи на всесилният Министър на просветата?...
Председателят предложи речта на дебатиране.
Продължителна тишина.
Изведнаж настъпи продължително шушукане.
Всички заобръщаха плахо глави назад.
Там нейде, в последните редици, бе станал на крака един млад и наглед твърде простоват селски свещеник.
Искаше думата.
-Вие искате да говорите? - запите председателят изненадан. - Добре, имате думата,...но само пет минути!
-Достатъчни са! - отвърна свещеникът и се отправи бърже за мястото, дето трябваше да застане.
Едвам се качил на трибуната, той обгърна с бърз, но проникващ поглед аудиторията и обръщайки се към всички,извика смело, уверено и властно:
-Драги братя и сестри! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!...
В миг, сякаш автоматически, всички откликнаха като един:
-ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!...
И в този момент, по страните на мнозина, се търкулнаха по няколко сълзи. 
Войници никога не са отговаряли така на поздрава и на своя най-славен пълководец.
Тогава свещеникът, като се поклони, тихо добави:
-Мили братя и сестри, благодаря ви крайно! Няма какво да ви кажа нищо повече.
Председателят Луначарски и близките около тях останаха като гръмнати.
Събранието се закри от само себе си.
Скоро няколко здрави ръце затласкаха навън свещеникът -"чудак".
Агентите на ГПУ бяха в ролята си...".
превод от немски:
свещ. Йордан Рашев
/сп."Братско слово"-м.април
1940 год.,кн.7
*Анатолий Луначарски - руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед.
От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на „Наркомпрос“ /"Народен комисариат по просветата"/, активен участник в Руската революция от 1905—1907 г. и Октомврийската революции от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.
С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.
*ГПУ -  съкращението за Государственное политическое управление (Държавно политическо управление), което се появява през 1922 на мястото на ЧК.
ГПУ е един от най-могъщите инструменти и органи на масови убийства в историята на човечеството.

ВИЖТЕ ОЩЕ: На църква на Великден през соца

тагове: #Великден#Възкресение Христово #Пасха

Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now