Свободата не ни е подарена!

Честит празник, българи! Бог да прости всички, които са пожертвали живота си за нашата свобода, оставили осиротяли своите домове и семейства. Вечна слава и признателност!


На 3 март, денят на нашето Освобождение, нека отдадем почит пред възхитителния патриотизъм на борците от Априлското въстание от 1876, на саможертвата на Ботевите четници, на безпримерния героизъм на руските, белоруските, украинските, румънските и финландски войни, на славните български опълченци! Нашето участие в собственото ни освобождение не е за пренебрегване и подценяване.

Мъже на 70-80 години водят шествието към паметника на цар Освободител през 30-те г. на XX век

Уникална снимка – изрезка от вестник , Митко Иванов сайта "История на Бургас“


Близо 60% от нуждите за изхранването на руската многонационална войска, отоплението в студената зима, лекарската помощ и т. н. са покривани със средствата на българските общини, от доставките, които са правили българските селяни. Така например небезизвестният Евлоги Георгиев (един от двамата братя – дарители при построяването на Софийския университет) предложил на първо време да отпусне 180 000 франка, а при нужда можело да отпусне и повече. Друг българин предложил 50 000 франка… Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.

В едно от своите писма ген. Гурко от Търново въодушевено пише: „Живея за сметка на града. Три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневен запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас…”. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан. Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предлагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше-за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе Казанлъшкият тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…”; „Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна, хляб сирене и други ястия, пития, разни дрехи – всичко бе на разположение на войниците…”.


Опълченци, участници в боевете на Шипка, заснети в Пловдив през 1924 г.

Икономическата помощ на българите е имала и други форми на изява – снабдяване на войските с дрехи, обуща, подготвяне на пътища, прокопаване на траншеи, прехвърляне на военна техника през Балкана и т.н. Например, веднага след прехвърляне на предния отряд през Стара планина ген. Гурко доставя 7-8 000 чифта обувки, изработени от казанлъшките занаятчии. Само за един ден старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли – ризи, белъо, партенки, кърпи, чаршафи и др.. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе и много др. Под ръководството на женските сдружения („Милосърдие” в Търново, „Майчина грижа” в Габрово и много други) през ноември и декември 1877 г. са изплетени хиляди чифта чорапи, ръкавици, фланели и др.


През суровата зима на 1877-1878 г. много български селища около планината се превръщат в надеждни и сигурни снабдителни центрове. Съгласно източници, без тази помощ зимното форсиране на Балкана и победният марш в тракийската низина биха били далече по-трудни, а жертвите много по-големи.


Свещенослужителят на Българското опълчение архимандрит Амфилохий Михайлов

Свещенослужителят на Българското опълчение архимандрит Амфилохий Михайлов, участвал в освещаването на Самарското знаме в Плоещ.


Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панайот Хитов.


През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път, който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1 000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на фронта по бойните позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август, жертвайки живота си, българите докарват на фронтовата линия 6 000 бъчви с вода. И тази помощ, според кореспондента, е от съществено значение за изхода от битката ”защото – според него – трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците – от куршумите или от жаждата.”


По отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19 392 българи. От тях 5 545 работят в Свищов, 4 950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4 400 около с. Българене. От тях само 2 042 души, явяващи се със собствени коли и добитък, работят срещу заплащане. Останалите 17 350 души с готовност дават своя безплатен труд.


През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново, 700 българи работят денонощно, разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г., всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2 700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и други места. Всички знаем за решаващата роля на нашето опълчение, което се състои от близо 10 000 души, за успешния ход на войната. Но наред с това с оръжие в ръка участват още хиляди българи. Например т.нар. милиции, които поемат защитата на съгражданите и съселяните си в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево и др., борят се с башибозушки банди и мародери, в повечето случай въоръжени с трофейно турско оръжие. В някои случаи тези сили достигнали до над 1000 души. Имало е и доброволчески отряди, включително в Северна Добруджа. Във войната с оръжие в ръка участват не по-малко от 25-30 хиляди българи! Неизвестен, но значителен брой българи са в редовете на румънската армия. С основание можем да кажем, че свободата не ни е дадена даром.


ВИЖТЕ ОЩЕ: Непознатите ни освободители: генерал-майор Валериан Дерожински


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now