Саами - племето, което не желае да бъде наричано "лапландци"



Саами с дъщеря си, 1900 г.

Кои са Саами?


Лапландия (на северносаамски: Сапми) е историко-географска област, която включва северните територии на четири държави – Русия, Финландия, Швеция и Норвегия.


Тя е тясно свързана и с историята на местното население, наричано саами.

Саамите обаче не харесват да им казват лапландци. Това име им е дадено от скандинавците, дошли от юг и изтикали ги на север. Освен това „лап” означава кръпка и тази асоциация никак не им се харесва. Те наричат своята родина - Сапми.


Традиционният им поминък е лов, риболов и животновъдство -отглеждат на стада от елени.


Саамите имат няколко различни диалекта, напълно различни един от друг, които използват за комуникация. Езикът им спада към угро-финското езиково семейство заедно с финския, унгарския и естонския. Смята се, че днес повечето от тях не знаят родния си език, а са усвоили книжовната форма на страната, която населяват.

Представителите на народността имат свои медии – вестници и радио, провеждат собствена политика в районите, които населяват. В Швеция, Норвегия и Финландия дори си имат собствени парламенти.


Националният ден на саамите се празнува всяка година в деня, в който шведските и норвежките саами са се обединили и провели първия си конгрес през 1917 г. в Тронхайм, Норвегия. На конференцията на саамите в Хелзинки през 1992 г., 6 февруари е обявен за празник и се празнува официално от 1993 г.


В момента се смята, че саамите наброяват около 80 - 100 хиляди души, а по-големият брой от тях се намират на територията на Норвегия, а най-малко в Русия.


Саами в Норвегия


Саами са коренното население на Финмарк /най-североизточната част на Норвегия/, но от векове норвежци населяват бреговете на островите в областта. Саами са обитавали Скандинавския полуостров още преди там да пристигнат викингите и финските племена. С тяхната поява обаче саамите започват да емигрират в северните части на полуострова.

Саами продължават да са преобладаващото население във вътрешността на Финмарк, докато крайбрежните местности са населени със смесено население. Години наред те са жертви на асимилационна политика от страна на норвежците, която цели изоставянето на традиционните им начин на живот и религия.

През 1970-те това се променя и саамските езици стават учебен предмет в училищата. Днес повечето саами са горди от произхода и културата си. През 1989 г. в Карашьок е открит саамският парламент (Sámediggi).


Една от най-строго пазените традиции на саамите е йоик. Йоик е песенна традиция, чрез която човек освобождава звуците на природата.


Експерт по пеене на йоик е и един от тримата членове на норвежко-саамската група KeiiNo, която ще представя Норвегия на музикалния конкурс „Евровизия” тази година.

Фред Бульо е роден на 6 февруари 1988 г. в Каутокейно, Норвегия. Освен че продължава традициите на своя народ, Фред е бил депутат в парламента на саамите в Норвегия и парламентарен лидер през 2016 и 2017 г.



Един от най-важните символи в историята на саамите е северният елен, който е неразделна част от тяхната същност. Традиционно саамите се прехранват с риболов и животновъдство, и по-специално отглеждане на елени. Любопитен факт е, че четириногите са десет пъти повече от двуногите. На 100 000 жители - саами, се падат един милион елени.


Саами в Русия


Преброяването на населението от 2010 г. показва, че в страната са останали едва 1771 лапландци и тази цифра от началото на XX в. почти не се е променила: и в Руската империя, и в СССР, и в Руската федерация те са горе-долу толкова. А това, което силно се е променило, е броят на лапландците, които помнят езика и традициите си.

"В съветско време в училище забраняваха да говорим на саамски", споделя жителката на Ловозеро Валентина Совкина. "Но аз все пак го слушах вкъщи. Сега разбирам езика, моля всички роднини, които знаят езика, да говорят с мен на него. Моите синове знаят две-три думи".


През 1975 г. се събира група от ентусиасти в Мурманск и започва да работи над саамската азбука, букварите и речниците. Това не е първият подобен опит, но определено е най-удачният. Саамският (килдински диалект) започва да се преподава в училищата и школите в Ловозеро. Но въпреки това на него в Русия говорят едва 353 души и болшинството от тях са на по 70-80 години.


Традиционно саамите се занимават с еленовъдство – придвижват се със стадата си елени. В тундрата живеят в кувакси – специфични жилища със заострен връх, покрити от еленови кожи и подобни на чумите на ненците.

За да решат проблемите на саамите, местните жители през 2008 г. дори искат да изберат саамски парламент, каквито има в Европа (руските саами се стараят да поддържат връзка с европейските). "Разровихме се във всички документи, които можахме, разбрахме как са създадени саамските парламенти във Финландия, Норвегия, Швеция. След това започнахме да готвим събрание, трябваше да намерим делегати", споделя една от саамските активистки - Валентина Совкина. Във всяко саамско селище тя предлага да се издигне саамски флаг. Но и двете идеи – за парламента и флага – не са поддържани от регионалните власти, защото са  разпознати като сепаратистки. Местните саами са много раздразнени. Совкина си бърше сълзите. "Превърнаха ни в декоративна нация, която само танцува. Изглежда по-добре просто да замълчим и да решаваме работите си между нас си", твърди тя.


Сега саамите се надяват, че, ако не еленовъдството, то поне модният и доходоносен етнотуризъм ще стане причина за народа да не се разпръсква по страната и да ги държи всички заедно.


ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-голямата скална галерия в света



Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now