ПРЕСТЪПНИТЕ ГРУПИРОВКИ И ОФШОРКИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА - III част

ПРОИЗВОДСТВО И ИЗНОС НА АНФЕТАМИНИ

*Амфетаминът е психоактивно вещество, което стимулира централната нервна система. Получава се по синтетичен път. Днес в България амфетаминът и неговите производни са обявени за наркотици, а  производството и разпространението им се наказва със затвор.
В началото на 80-те години на миналия век НРБ е обвинена в осъществяване на нерегламентиран износ на препарата амфетамин, който се произвежда в страната, в композиция с ацетилсалицилова киселина. Обвиненията са отправени от два органа на ООН – от Комисията на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) по наркотичните вещества и от Международния съвет за контрол върху упойващите средства. Висшето партийно ръководство е принудено да реагира, защото подобно обвинение има изключително негативно въздействие върху страната. Министерството на народното здраве информира с официално писмо Международния съвет за контрол върху упойващите вещества, че от 15 ноември 1983 г. НРБ е преустановила производството и износа на амфетамин. През 1985 г. обаче обвиненията срещу НРБ са подновени. В същото време на територията на страната е организирано производството на друг лекарствен продукт от групата на амфетамините – каптагон /води до силно пристрастяване и силни халюцинации/. Така комунистическа България се сдобива с печалната слава на страна, която се занимава с незаконно производство и износ на наркотични вещества. С произведения в НРБ медикамент е снабдявана армията на Ирак и различни търговци на наркотици в страни от Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата власт към производството и износа му е поради високата печалба във валута. 
В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма „Дегуса“ – Хамбург. Човекът, който прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен – Шабан. Той произхожда от кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ.
*През 1988 г. Исмет Шабан е награден с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. Става един от най-доверените хора на ДС по линия на контрабандните канали. Умира през 1998 г. и е наследен от сина си Фатик Исмет Шабан, сочен за една от основните фигури в трафика на амфетамини и автомобили. Фатик, известен още като Филип Димитров Найденов, прекръстил се в знак на почит към бащата на близкия си приятел Илия Павлов („Мултигруп“), е застрелян през 2003 г. в София. След смъртта му бившият главен секретар Божидар Попов (19972000) публично заявява, че Фатик е бил агент на няколко управления на ДС.
През 1981 г. чрез фирмата на Шабан „Тюркмен“ каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата производител във ФРГ. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена. След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Според показанията му в заведеното след промените разследване той е знаел, че не може да търгува с каптагон без разрешение на МВТ, и е поискал такова.
Той се среща с Божидар Йорданов, когото познава като служител на „Сокотрейд“, една от неявните фирми на „Кинтекс“. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, внесен от „Тюркмен“. Шабан получава 25 пфенинга процент, а Йорданов – пазарната разлика. Човекът на „Кинтекс“ обаче помага на Шабан да получи кредит от 5 млн. германски марки от Минералбанк. С тях трябва да се внесат 1 млн. опаковки каптагон от ФРГ. Сделката включва превод на 400 000 долара по резервната валутна програма, а по сметката на „Интерпред“, осигурило гаранцията за кредита – около 150 000 долара. Пратката пристига в София през август 1986 г. От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителната листа на Световната здравна организация (СЗО). Каптагонът е поет от фирма„Икомев“.
Пак през 1981 г., когато Исмет Шабан започва официалния внос на каптагон, ДСО „Фармахим“и Химико-фармацевтичният комбинат (ХФК) – София, сключват договор за разработване на технология за производството на каптагон. Това производство в НРБ обаче нарушава патентните права на официалния производител. Осигурява се внос на комплексна линия за производство на лекарствения препарат. Това става със знанието и разрешението на ДС, а продукцията се реализира чрез „Кинтекс“. Генералният директор на оръжейната фирма Иван Дамянов обяснява, че търговските сделки с каптагон до 1985 г. са се осъществявали чрез Трета дирекция „Скрит транзит“ с директори Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се извършва съвместно с „Фармахим“ по препоръка и под контрола на Второ главно управление на ДС. В схемата участва ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско гражданство, известен още като Виктор Мартин Радев.
*Името на Виктор Мартин Радев Шамаа се свързва със създадената през 1990 г.  заедно с МВР фирма „Безконтактни мултиплексорни вериги“ за търговия със специална техника, в която е съдружник. Впоследствие при увеличението на капитала й той е изваден от дружеството.
Началникът на отделение „Крупна валутно-контрабандна дейност“ и „Кинтекс“ в едно от управленията в МВР Стефан Лилов посочва, че до 1986 г. е съществувал договор с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава каптагон и по този начин с част от печалбата е изплащал линията. Продажбата се осъществява чрез „Кинтекс“, а след това чрез фирмите „Олтрейд“ и „Икомев“.
Архивните документи сочат, че производството на каптагон се реализира на три места – в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в ХФК „Станке Димитров“ (днес в Дупница).
През 1985 г. Трета дирекция в „Кинтекс“ е закрита. Операциите с каптагон обаче, както и останалата контрабанда са пренасочени към „Икомев“. Една от ключовите фигури в тези операции – Божидар Йорданов, разкрива:
"Непосредствено след образуването на представителството на „Икомев“ устно ми беше разпоредено от министър Христов да изнеса от страната останалите количества каптагон, които бяха произведени в страната и бяха на Шамаа. Нито аз, нито моите служители имат общо с изнасянето. Нашето участие е било само с оглед намирането на клиентите и получаването на стоката от „Фармахим“ и предаването  на въпросните клиенти. Въпросът за производството на каптагон е бил разрешен още по времето на „Кинтекс“. Това е било съгласувано с представители на държавните органи и МВР. Известно ми е, че транзитирането на каптагон е било одобрено лично от Григор Шопов. Той е огледал складовите бази и е изказал одобрение. В качеството ми на директор на представителството на „Икомев“ беше заварено едно наследство, свързано с производството и търговската реализация на каптагона"/протокол от разпит на Б. Йорданов от 24 април 1991 г., Виена, Австрия, , с. 94./.
Макар и да получава монополно право да извършва „скрития транзит“, „Икомев“ не е единствената фирма, която търгува със забранения наркотик. Една от външнотърговските централи, която се опитва и осъществява сделки с него, е „Трансимпекс“. Нейният генерален директор Янко Чибуков след промените признава пред следствието, че основните участници в операциите с препарата са служители от 19-а кантора „Реекспортни операции“ в организацията. Генералният представител на „Икомев“ прибавя и имената на още две фирми:
"Известно ми е, че около началото на 1986 г. „Маимекс“ организираха производство на каптагон. Подобна дейност се опита да осъществи и генералният директор на „Туристпотреб“ Тачо Станчев".
И за двата случая Божидар Йорданов сезира министър Христов.
„Ширио“ е следващата фирма, замесена в износа на каптагон. През 1988 г. от нейно име от „Фармахим“ са купени около 40 000 опаковки. Сделката се движи от Господин Николов, бивш служител на „Кинтекс“.
Най-големият конкурент на „Икомев“ в контрабандата със забранения лекарствен препарат обаче се оказва един агент на ДС. През 1987 г. „Икомев“ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от лицето Борислав Божилов, известен като Боби Бец. Ето какво посочва за него бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов :
"Борислав Божилов работи като международен шофьор в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години създаде собствена транспортна фирма, с която по една-две дестинации успешно конкурираше държавния монополист СОМАТ, главно чрез подкупи. Беше си купил диплома за висше образование от Финансово-стопанския институт в Свищов, движеше се спокойно сред елита на държавата и когато го арестувахме, беше с мерцедес, по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Възможностите му за далавери и корупция в голяма степен се дължаха на връзките му в Държавна сигурност"/Иванов, Димитър. Шести отдел. София: Труд,  2004, с. 163/.
Димитър Иванов разкрива, че Боби Бец е нещатен сътрудник на транспортния отдел на Второ главно управление, „имаше служебни карти на ДС и на КАТ, които размахваше наляво-надясно”. През 1983 г. Божилов е арестуван от служители на Шесто управление и съден за корупция. Пред следствието след 1989 г. Борислав Божилов разкрива подробности за търговията с каптагон, които отвеждат до хора от върховете на властта. След започване на разследването бившият министър Христо Христов споделя с Божилов следното:
"През 1986 г. или 1987 г. се е състояло съвещание на генералните директори на фирмите производителки с участие на търговските по повод на осъществяването в страната на производство на каптагон и подобни на него медикаменти фалшификати. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми каза после, че на това съвещание е било утвърдено становището за продължаване на производството".
Генералният представител на „Икомев“ също говори за срещи на високо равнище, на които са поставяни въпросите около незаконната търговия със забранения каптагон:
"При Петър Младенов беше проведена среща по повод публикации в западната преса, които свързваха името на Тодор Живков с незаконен трафик на злато. Присъстваха Младенов, министър Христов, ген. Величков, ген. Иванов, министър Георги Танев и аз. Младенов повдигна въпроса, но аз му отговорих, че златото е законна дейност, но много по-опасен е въпросът, свързан с търговията с каптагон. Срещата беше през 1988 г. Ние вече бяхме спрели търговията с него. Младенов и ген. Величков подкрепиха това становище. Тогава Христов отговори, че наистина е ставала търговия, но нека Петко Данчев отговори защо все още се произвежда каптагон" /АНСлС, дело № 4/1990, т. 42, л. 93,протокол от разпит на Божидар Йорданов от 24 април 1991 г., Виена, Австрия/.
След започване на следствието за контрабандата с каптагон  Борислав Божилов и Божидар Йорданов се подвизават във Виена. Там двамата се срещат, като Йорданов е придружен от генералния директор на „Тератон“ Младен Мутафчийски. Божилов им казва, че е уредил делото да бъде спряно, но след това то било възобновено. Той е предупреден да не говори пред следователите излишни неща. Боби Бец посочва в показанията си:
"Йорданов поиска да се обадя на Красимир Саманджиев, който да разговаря с началника на Главното следствено управление ген. Леонид Кацамунски за спиране на разследването. Йорданов беше покровителстван в цялата си дейност от бившия заместник-министър на вътрешните работи ген. Саманджиев"/т. 42, л. 112, протокол от разпит на  Борислав Божилов от 26 април 1991 г., Виена, Австрия/.
През 1993 г. Прокуратурата на въоръжените сили прекратява секретното дело за незаконното производство и износа на забранения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът на прокуратурата е, че към онзи момент каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество, и не се преследва от Наказателния кодекс
Крахът на комунистическата система в България в края на 1989 г. не спира контрабандата. Политическата промяна води до „приватизиране“ на действащите канали, по които дотогава с държавно-партийна опека е осъществяван „скритият транзит“.
Един строго секретен документ на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК) от 1991 г. разкрива как към тази дата е продължило функционирането на системата. Механизмът за осъществяване на контрабандата е същият, който е изграден през 1985 г., но през следващите години е развит и усъвършенстван. Той включва следните основни елементи:
-       фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговски връзки с чуждестранните клиенти по получаването и транспортирането на стоки за България и извършващи разплащания с тях. Те извършват и закупуването на стоки и експедирането им за България за своя сметка със средства, преведени в чужди банки по-рано, или със средства от печалбата от извършваната дейност;
-          представителства на задграничните фирми в България, които получават стоките на територията на страната. Те извършват документалното им оформяне с митнически, товарни и други документи. Складират стоките, като ги преопаковат, преразпределят, пренатоварват и реекспортират. Лицата от тези фирми инкасират парични средства от клиентите при износа на стоките и ги превеждат на лицата от първата група, като отчисляват комисиона за извършената реекспортна дейност;
-          клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като „краен потребител“;
-      чуждестранни фирми, извършващи „скрит транзит“ от Западна Европа за Турция и Близкия изток, като използват за транзитиране създадената организация на конспиративни начала.
Каналът има строго определена структура и йерархия. При него са спазени следните принципи:
-          запазване на конспирацията, тъй като „скритият транзит“ се извършва в нарушение на международни правни норми и по същество представлява контрабанда. По този начин се цели да не се компрометират държавни предприятия и ведомства и страната като цяло;
-          дейността се провежда от името на чужди фирми и почти „нелегално“ от българските власти под прикритието на обикновен транспортен транзит или друга търговска дейност. За целта са създадени чуждестранни фирми в страни от Западна Европа, които са със 100 процента български капитали и с представителства в София и други страни;
-          контролът (административен и финансов) над фирмите е максимално ограничен. След промените „Икомев“ и „Лотос“ продължават да извършват „скрит транзит“. И двете фирми се ръководят от Божидар Йорданов. Той осъществява връзките с клиентите, транзитиращи през България, както и купува стоки за своя сметка, които по каналите се внасят в страната и се реализират без заплащане на мита и акцизи. Българското разузнаване не посочва точно изражение на печалбите, но ги определя като огромни. НСЗК е засякла търговски връзки на Йорданов с фирмите „Тексас Трейд“ – Далас, САЩ, „Интко Ханделс“ – Мюнхен, Германия, „Томикс Оверсиз“ – Никозия, Кипър. За транспортирането на стоките той използва чужди фирми – „Комет“ и „Белго Транспорт“ – Антверпен, Белгия, „Мундотранс“ и „Имтрако“ ЛТД – Швейцария. Йорданов действа от Виена, Австрия. Българското контраразузнаване има поглед и върху лицата и фирмите, които работят в страната. Те на практика са заменили някогашните представителства на българските задгранични фирми, използвани като пощенски кутии за прикритие на контрабандната дейност. Тази нова група от фирми и лица притежава вътрешна организация и структура, изградена върху следните елементи:
-          представителства на чуждестранни фирми в България с офиси и средства за връзка;
-          складова база;
-          транспортни средства;
-          митническо осигуряване.
НСЗК определя като ръководител на тази група Господин Николов. До 1982 г. той е служител в МВР-ДС, след което преминава на работа в „Кинтекс“. Между 1984 и 1987 г. работи в казиното в хотел „Витоша – Ню Отани“ (днес „Кемпински хотел Маринела“). Там се свързва с Абдул Хамид Шамаа (Виктор Мартин Радев). Пенсиониран е като инспектор в „Балкантурист“. Той е представител на фирмите „Голдън Импорт Експорт“ – Делемонт, Швейцария, и „Уест Стар“ – Мюнхен, Германия, в София. Тези фирми фигурират като вносител и износител на пристигащите в страната стоки. Николов осъществява връзката с Божидар Йорданов, контролира и разпределя стоките.
Складовите бази са в кв. „Горубляне“, където телефоните се водят на фирмата „Олтрейд“, на бул. „Вапцаров“ в София, в с. Лозен и в кв. „Илиянци“, както и в безмитната зона на пристанище Бургас. Там получените стоки се разтоварват, разпломбират се и наново се пломбират, след което се товарят в тайници на други транспортни средства и се изнасят през граница. От складовете част от стоките се продават директно на клиенти, които ги пласират на вътрешния пазар, без да се заплащат акцизи и мита. Лицата, които обслужват складовете, отговарят за освобождаването на стоките от митниците и придружават товарите до изходните пунктове. Те са бивши или действащи митнически служители, които до края на 1991 г. са имали статут на специални митничари, обслужващи дейността на „Икомев“ и други фирми по линия на „скрития транзит“. Основните митнически позиции на канала са на митниците на Аерогара – София, ГКПП Калотина, ГКПП Кулата, ГКПП Капитан Андреево и пристанище Бургас. Използват се създадените връзки с началниците на тези митници и работещите там митнически служители. Връзките стигат до ръководството на Главно управление „Митници“ при Министерството на финансите.
Основната дейност на канала обаче се осъществява от друга група. Тя е съставена от лица, които са определяни като международни контрабандисти, регистрирани от полицията в различните държави. Те са предимно от турски и арабски произход, осигуряват доставката на стоките от Западна Европа и обезпечават движението на товарите след излизането им от България до крайните дестинации в Турция и страните от Близкия и Средния изток. В строго секретната справка на българското контраразузнаване са посочени три основни фигури. Първият е Йомер Марсан с регистрираната от него в Мюнхен, Германия, фирма „Интко Ханделс“, която има филиал в София в парк-хотел „Москва“. Вторият е Хикмет Севджан, собственик на фирмата „Бимекс“ със седалище в град Нойсес, Германия, и представителство в София. Той е получил българско гражданство, а търговските му контакти са изградени от Лондон през Истанбул и се простират до Сингапур. Третата фигура е Джамшид Шакери – иранец, получил също българско гражданство и живеещ в София. Негова фирма е „Иран – Импорт – Експорт“. Българското контраразузнаване засича, че част от стоките преминават през представителствата на фирмите „Уест Стар“ и „Голдън Импорт Експорт“ в Пирея и Солун. Цигарите например тръгват с камиони от Антверпен чрез представителствата на „Уест Стар“ в София и Пирея за фирмата „Томикс Оверсиз“ – Никозия, Кипър. Същевременно от „Томикс“ се внасят с кораб през Варна цигари за фирмата „Голдън Импорт Експорт“, които впоследствие се изнасят с кораб през Бургас за фирмата „Дубровник Спед“ – Риека, Югославия. И в двата случая за преглед на стоките е посочена митницата на аерогара София, а декларатор е Господин Николов.
НСЗК прави следните изводи:
-          задграничното звено сключва сделки по доставки на стоки и осигурява транспортирането им до България по легални пътища;
-          вътрешното звено приема стоките, складира ги, преопакова ги и ги пренатоварва на друг транспорт и осъществява износа по два начина: първият е с действителни транспортни документи, но за фиктивни дестинации, а вторият – чрез укриване в тайници на транспортни средства или чрез нелегално натоварване на морски съдове, като се създават камуфлажни документи за извършен обратен износ за отчитане пред българските митници.
И в двата случая движението на стоките в България от граница до граница става с оформени митнически документи, но извън България те стават предмет на контрабанда. Паричните постъпления за канала са от комисионите при извършването на „скрития транзит“ и от реализацията на стоки.
НСЗК заключава, че „каналът е изграден с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на „мръсни пари“ – получените от продажбата на стоки, минали по пътя на „скрития транзит“, и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол“. Така приключва приватизацията на контрабандните канали на ДС.

Ползван източник: Христо Христов, corruptionbg.com

Вижте още: ПРЕСТЪПНИТЕ ГРУПИРОВКИ И ОФШОРКИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА - I част

Вижте още: ПРЕСТЪПНИТЕ ГРУПИРОВКИ И ОФШОРКИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА - II част


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now