ПРЕСТЪПНИТЕ ГРУПИРОВКИ И ОФШОРКИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА - I част


“Скритият транзит” – това е било официалното название в партийните, правителствени и държавни документи на тоталитарна България, а още повече в документите на тайните ни служби – тоест на различните управления на бившата Държавна сигурност, на държавно-организираната контрабанда.
Под термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се разбира държавно организираната и издигната в ранг на държавна политика контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро, луксозни стоки и всичко това, върху което тежат редица международни забрани, но пък е изключително доходоносно.
Партийно замислена, държавно организирана и осъществявана от Държавна сигурност, контрабандата е донесла милиарди долари приходи. Първоначално – на държавата. Милиарди, изнесени зад граница чрез задграничните външнотърговски дружества. Дружества, хитро останали извън обсега на държавния контрол, скъсали пъпната си връв с България и официалните й органи, но не и със създателите си. Милиарди, които сега се реинвестират обратно тук, но вече под прикритието на офшорни зони и чуждестранни регистрации. И канали, които не загинаха заедно с тоталитарния режим, и не просто оцеляха, а са по-живи и по-доходоносни от всякога. Канали, заради които се водиха всички гангстерски войни и се извършваха всички поръчкови убийства от зората на демокрацията досега.
Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора. Този род убийства дори се коментират като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”.
Каналите за оръжие, наркотици и луксозни стоки функционират винаги в сътрудничество с властта и с протекция на висши държавни чиновници. Твърдението, че тоталитарната държава се е справила с престъпността, се оказва абсолютно невярно. Защото самата държава е била мафията.
Основната цел на скрития транзит е била да се печелят милиони от контрабандния внос и транзита на техника, алкохол, цигари, злато и сребро, оръжие и наркотици, като се заобикалят международните забрани, ембаргото над България и забраните и ограниченията на КОКОМ.
На базата на контрабандни технологии у нас са се развивали цели отрасли от икономиката. В края на 70-те и началото на 80-те години се създават и прословутите “фирми-папки” в Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, и на други места, където са изнесени парите от транзита. В периода 1987-89 г. на отделни лица е предоставен контролът над част от тези канали и огромните права да се разпореждат с фирмите под прикритие.
За периода 19611991 г. НРБ създава над 450 дружества в чужбина. Съвкупно те представляват най-голямата задгранична инвестиция по времето на комунизма и част от тогавашната система на външна търговия. В тях само за уставен капитал и покриване на загуби на губещи фирми държавата е вложила най-малко 712 млн. долара.
Условно те могат да бъдат систематизирани в три основни групи:
                Първа група – фирми на Държавна сигурност (ДС) или т.нар. „неявни фирми“, свързани с дейността на Първо главно управление на ДС (разузнаването), изпълняващи задачи по осигуряването (кражби) на ограничени от Запада ембаргови технологии, и дружества за извършването на „скрит транзит” (държавна контрабанда) под контрола на структури на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването);
                      Втора група – търговски фирми (най-многобройните), извършващи износа и вноса на стопанските и външнотърговските организации, чиято цел е разширяване на съществуващите пазари и завладяване на нови.
         Трета група – производствени дружества (създадени на базата на придобиването на дялове във фалирали западни фирми).
Названието "неявни фирми" идва от факта, че те са регистрирани от представители на ДС в чужбина по начин, по който това участие да не е явно, подобно на съвременните офшорни дружества, като целта е да не се разбере кой точно стои зад тях. Без проследяването на техния генезис трудно би могло да се изясни как неявните фирми още в началото на промените бързо се превръщат в един от основните източници, захранващи корупционната среда в България.
Прототип на неявните фирми на ДС е първото създадено в чужбина дружество с българско участие „Имекстраком”. То е регистрирано през 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн, и е първата задгранична фирма на основаното в края на 1960 г. в НРБ Държавно търговско предприятие (ДТП) „Тексим”, чийто ръководител е Георги Найденов, полковник от Първо управление на ДС. За регистрацията на „Имекстраком” е използван местен адвокат във Вадуц, който по документи формално се води неин собственик, но с него е сключено друго споразумение, според което само формално я представлява, а реалният ? собственик е кадровият служител от ДС. Първоначалната цел за създаването на „Имекстраком” е чрез нея да бъде прикрито участието на НРБ в продажбата на оръжие на Алжирския фронт за национално освобождение.
Покрай цялата си търговска дейност бързо развиващото се през 60-те години на ХХ в. ДТП „Тексим” използва неявните си задгранични фирми и за извършване на контрабанда на различни стоки, както и на оръжие с цел лично облагодетелстване. Незаконната дейност е засечена от ДС, която вижда перспектива в това и препоръчва,ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа“. От своя страна, върхушката на БКП начело с Тодор Живков също вижда потенциала за използването на една напълно незаконна дейност, каквато е контрабандата, за партийни цели. Така е поставено началото на политика, която не само нарушава международните норми, но издига ДС над законите с цел да се осигури чадър върху елита на комунистическия режим и да се контролира незаконната дейност за милиони долари. Моделът е възприет, усъвършенстван и работи безотказно в продължение на трийсет години от управлението на БКП. След промените контрабандата, извършвана до 1990 г. от ДС в полза на партията, става мощен генератор на корупция и нова престъпност, захранва черни партийни каси и е източник на бързо и незаконно забогатяване. С част от милионите от този основен стълб в сивата икономика, характерен за всички години след 1989 г., се купуват политически индулгенции, корумпират се институции като МВР, митниците и различни звена от съдебната власт.
Още преди ръководството на БКП да официализира политиката за извършване на държавна контрабанда, скрита зад евфемизма „скрит транзит”, Второ управление на Комитета за Държавна сигурност (КДС) докладва, че по мрежата на контрабандата са навързани членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление „Гранични войски“ и бивши оперативни работници от ДС. Преди да пристъпи към реализирането на контрабандните сделки, „ръководството на „Тексим“ е получило разрешение от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия) и съгласие за съдействие по линия на ДС от другаря Григор Шопов (заместник-министър на вътрешните работи).
Поверително разпореждане на Министерския съвет от 1971 г. за освобождаване на Георги Найденов, офицер от Първо главно управление на ДС и ръководител на „Тексим” от „Имекстраком”, първата фирма на комунистическия режим със скрит собственик, регистрирана зад граница през 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн. Източник: Архив на Националната следствена служба

Правителството на Тодор Живков възприема предложената от ДС схема и слага „ред“ в контрабандната търговия, но не чрез „Тексим“, а с ново търговско предприятие – „Кинтекс”. То замества „Тексим“ и Инженерното управление в търговията с оръжие. В секретното разпореждане на МС от юли 1966 г. на „Кинтекс“ освен търговията със специално имущество се възлагат и „реекспортни и други сделки“. Само година по-късно с „лично строго секретно“ разпореждане на МС № 189 от 19 юли 1967 г. се задават нови правила за партийно-държавния контрол над контрабандата, определена вече като „транзитна търговия“. В структурата на „Кинтекс” е създадена специална Трета дирекция „Скрит транзит“. Тя е разделена на три кантори. Първата осъществява „скрит транзит“ на специално имущество, втората – търговия с цигари и алкохол, а третата – с луксозни стоки. Впоследствие започват да се контрабандират битова електроника, злато, сребро, ценности от благородни метали, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества.
Управлението на БКП добре съзнава, че контрабандата е напълно незаконна дейност. По тази причина ДС е натоварена да изгради такава система, която да гарантира дълбока конспиративност. Целта е този вид търговски операции да не бъдат разкрити, а НРБ и комунистическата партия да бъдат предпазени от евентуално компрометиране в международен план. Това е причината в създадената схема основна роля да играят няколко задгранични фирми. Поради специфичната си дейност те съществено се различават от обичайните търговски дружества, създадени по линия на външната търговия. Водещият принцип в неявните фирми за извършване на „скрит транзит“ е, че те са от типа на днешните офшорни дружества, т.е. със скрит собственик.
Строго секретна заповед на председателя на министерския съвет Гриша Филипов от 1982 г. за разкриване на неявни фирми чрез външнотърговското дружество „Индустриално коопериране” (Инко) на Управление Научно-техническо разузнаване към Първо главно управление на ДС. Източник: Архив на НСС
Такива задгранични фирми на „Кинтекс“ са „Инар Анщалт фюр Аусен унд Транзитхандел“, „Сокотройд Етаблистман“, „Корестал Анщалт фюр Аусен унд Транзитхандел“ и „Гудекс Анщалт“. Техен основател е лихтенщайнският адвокат Грегор Щегер. Няма точни данни за годините, когато са регистрирани. От четирите фирми само „Инар“ присъства в отчетите на Министерството на външната търговия (МВТ) през 60-те години на ХХ в., което доказва, че тя е една от първите фирми на „Кинтекс“, образувана след създаването му през 1966 г. Останалите три фирми вероятно са регистрирани през първата половина на 70-те години. Въпреки че след 1985 г. е спряно извършването на „скрит транзит“ чрез фирмите на „Кинтекс“, четирите дружества извършват други специфични операции и са заличени в лихтенщайнския публичен регистър едва на 19 юни 1991 г.
В държавната контрабанда „Кинтекс“ използва опита на „Тексим“ при регистрирането на „Имекстраком“ и копира схемата за прикриване на следите към НРБ, като също избира Лихтенщайн за място, където да регистрира своите фирми. „Инар“, „Соколи“, „Корестал“, „Сокотрейд“ и „Гудекс“ са основани като фирми тип „Анщалт“ – пощенски кутии с генерално представителство в София, ръководено от генералния директор на „Кинтекс“ Иван Дамянов, откъдето всъщност се извършва реалната дейност. Именно от тези представителства се ръководят контрабандните операции. Те разполагат със специални бази и складове в близост до София, както и на пристанищата във Варна и Бургас. Организиран е специален режим, който позволява безпрепятственото преминаване на контрабандните стоки през страната и през гранично-пропускателните пунктове и митниците на влизане и на излизане от България. Дейността е обезпечена от ДС, а нейни служители не само оглавяват фирмите и офисите им в София, но и работят във всички свързващи звена по веригата.
Нивото на конспиративност се качва с още едно стъпало през 1978 г., когато правителството на Станко Тодоров приема „лично строго секретно“ решение № 148 от 31 юли 1978 г. за „скритата транзитна търговия“. Ето как тогавашният министър на външната търговия Христо Христов обяснява „скрития транзит“:
Дейността започна със секретно разпореждане №189 от 19 юни 1967 г. на Министерския съвет. През март 1978 г. изготвих доклад до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, с който исках да се измени първоначалната база по този въпрос. С цел да се подобри „транзитната“ търговия беше разрешено само на ДТП „Кинтекс“ и на представителствата му да извършват такава търговия. Бяха взети мерки за осигуряване секретност на „скрития транзит“ с цел да не се допусне компрометиране на България. За целия период от приемане на решението през 1978 г. до отменянето му през 1985 г. мога да кажа, че печалбата на България от „скритата транзитна търговия“ не е повече от 150200 млн. долара.
С новите правила Министерският съвет нарежда да се използват фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да „не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица“. Според строго секретния правителствен документ контрабандата обхваща търговията по суша, море и въздух със стоки, „поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективни и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател“.
В един „лично строго поверителен“ доклад на министъра на външната търговия Христо Христов до министър-председателя Станко Тодоров от 1978 г. се посочва, че годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара. „Кинтекс“ и задграничните му фирми се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел „Специален“ в Министерството на финансите, създаден през 1959 г., за който знае само съответният финансов министър. От 1968 г. от тази черна каса се финансира ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на т.нар. „правоимащи“ – върхушката на комунистическата партия начело с Живков.
Само за осмата петилетка (19801985) от „скрит транзит“ е отчетена чиста печалба от над 49,5 млн. валутни лева. Отчитането на контрабандата става по т.нар. „резервна валутна програма“. Финансирането и кредитирането на тази дейност се извършват по необнародваната Наредба за финансиране и стимулиране на специфичните външнотърговски операции, утвърдена от министъра на външната търговия, „Кинтекс“, БНБ, министъра на финансите и Държавния комитет по планиране. Бившият министър на външната търговия Христо Христов посочва:
Резервната валутна програма беше за реекспорт, преработвателни и транзитни операции. Това мероприятие по моя инициатива беше наречено „Резервна валутна програма“. Същата беше регламентирана с наредбата за т.нар. „специфични операции“, а утвърждаването ? стана с решение №331 от 1977 г. на Политбюро на ЦК на БКП и се възложи като план на МВТ. Средногодишно размерът на валутните постъпления беше около 130 млн. щатски долара. По мои груби изчисления за периода, през който съществуваше резервната валутна програма, в страната са внесени 1,4 млрд. долара.
Само през петата петилетка приходите от тази дейност имат следното изражение – 2,1 млн. валутни лева от износ, 238,1 валутни лева от реекспорт (в това число 49,5 млн. от „скрит транзит“). От едно писмо на „Кинтекс“ до Главна прокуратура се разбира, че за периода 19851987 г. по сметките на отдел „Специален“ в Министерството на финансите са преведени 71,3 млн. лева от специфични операции.Общо за периода 1980 г. – април 1990 г. валутните постъпления от специфични външнотърговски операции възлизат на 1 117 869 000 валутни лева.
През 1985 г. Живков и Политбюро на ЦК на БКП нареждат провеждането на т.нар. „възродителен процес“. Дейността на задграничните фирми на „Кинтекс“, използвани за контрабанда, е отменена със строго поверително решение на Бюрото на МС № П-163 от 9 август 1985 г. Трета дирекция „Скрит транзит“ в оръжейната фирма е закрита. Висшето партийно и държавно ръководство предприема тази мярка, тъй като се опасява, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване на българските турци, защото основният канал на стоките продължава да минава през нейна територия. Четирите неявни лихтенщайнски фирми на „Кинтекс“ са запазени за извършване само на реекспортни и на някои други специфични операции. 
Въпреки страховете от международно компрометиране на НРБ, не след дълго на партийното ръководство е предложено държавната контрабанда да продължи с друг задграничен участник. 
Министърът на външната търговия Христо Христов предлага на правителството тя да се поднови, като се прехвърли на една-единствена неявна задгранична фирма – „Икомев“.
Фирмата е създадена от ръководителя на „Тексим“ Георги Найденов през 1964 г. Тя е регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, от адвоката д-р Иво Бек, администратор на една част от фирмите на „Тексим“, базирани в княжеството. Оригиналната цесионна бланка на „Икомев“ показва, че фирмата е вписана в регистъра на 10 декември 1964 г. След закриването на „Тексим“ е прехвърлена към ВТО „Интеркомерс“.
Писмо на Българската външнотърговска банка до Министерството на външноикономическите връзки и до „Кинтекс” относно прехвърлени задължения от над 8 млн. лева към фирмата „Икомев”, основното неявно дружество, чрез което в НРБ се извършва държавната контрабанда след 1985 г. Източник: Архив на НСС
От 1985 г. на нея изцяло е възложено осъществяването на „скрития транзит“, който дотогава се извършва чрез лихтенщайнските фирми на „Кинтекс“. Открито е представителство на „Икомев” в София към външнотърговската организация „Интеркомерс“. Това става с поверителна заповед на министъра на външната търговия Христо Христов, като в нея е посочено, че целта на откриването на представителството е „получаване на допълнителни валутни постъпления за страната“. Предмет на дейност на представителството стават: реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и стоки за широка употреба; посреднически услуги при транспортиране, съхранение и преопаковка на чужди стоки като скъпоценни метали, скъпоценни камъни, перли, валута, медикаменти, цигари, напитки, часовници; сътрудничество в преработката на благородни метали, скъпоценни камъни и перли. Представителството на „Икомев“ е оглавено от бившия кадрови служител на МВР-ДС Божидар Йорданов. Той е роден през 1940 г. в с. Галиче, Врачанско. До 1984 г. е служител в едно от елитните управления на МВР-ДС, след което преминава на ръководна работа в Трета дирекция „Скрит транзит“ на „Кинтекс“. Неговото име се свързва с ръководството на неявните задгранични фирми „Корестал“, „Сокотрейд“ и „Инар“. Божидар Йорданов посочва как се е стигнало до активирането на „Икомев“:
"С излизането на правителственото разпореждане №163 беше закрита Трета дирекция при „Кинтекс“. Тъй като не бяха изчистени всички въпроси с устройството на служителите на дирекцията, голяма част от тях останаха без работа. Във връзка с това аз излязох с аргументирано предложение пред ръководството на МВТ за създаването на легални форми за търговска реализация на същите стоки. Поддържаше ме и Иван Дамянов. Предложението не беше прието в този вид. По повод на разговорите обаче министър Христо Христов изказа предложение за изнасянето на дейността на дирекцията зад граница – само търговията с цигари, напитки и луксозни стоки. Идеята беше да се използват замразени в момента фирми, регистрирани зад граница. Христов лично предложи това да бъде фирмата „Икомев“.
„Икомев“ наследява схемата и каналите на държавната контрабанда от фирмите на „Кинтекс“. Активите и пасивите на фирмите „Сокотрейд“, „Корестал“ и „Гудекс“ са прехвърлени на представителството на „Икомев“ в София. „Икомев“ получава безвъзмездно тяхното недвижимо имущество в България. Наследството е голямо – няколко бази, складове, товарни и леки автомобили. „Икомев“ е захранена от „Кинтекс“ не само с бази и със смазана контрабандна схема, но и с кредит от 7 млн. долара (8,2 млн. валутни лева). Преди това оръжейната фирма през 1983–1984 г. го е получила с разрешение на МВТ като част от по-голям безлихвен кредит в размер на 31,4 млн. валутни лева от фонд „Заеми за оборотни средства“. Милионите, които „Икомев“ получава, всъщност представляват стойността на контрабандния алкохол и цигарите, които фирмата „наследява“ в секретните складови бази. В едно писмо на МВТ се посочва, че става дума за цигари „Ротманс“, „Дънхил“, „Пал Мал“, „Марлборо“, водка „Русская“ – 200 000 бутилки, и 200 кашона различни видове уиски.През периода октомври 1987 г. – март 1990 г. „Икомев“ провежда операция по превоза на над 40 тона сребро от София до Цюрих със самолети на БГА „Балкан“. Среброто е изнесено от БВТБ за продажба и купуване на злато, а „Икомев“ е посредник на комисионни начала.
С настъпването на политическите промени в България малцината посветени в операциите на фирмата бързат да заличат доказателствата. „Търговската документация за дейността на „Икомев“ в София беше унищожена по лично разпореждане на министър Христов“, признава бившият  ръководител Божидар Йорданов, който избира да остане в Австрия.
Крахът на комунистическата система в България в края на 1989 г. не спира контрабандата. Политическата промяна води до „приватизиране“ на действащите канали, по които дотогава с държавно-партийна опека е осъществяван „скритият транзит“. Ползван източник: Христо Христов, corruptionbg.com

ВИЖТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО II ЧАСТ: ПРЕСТЪПНИТЕ ГРУПИРОВКИ И ОФШОРКИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА - II част

Вижте още:„Крадат всякакви" в Софийските хали — обобщава старшина от милицията.


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now