Преди 144 г. в сърцето на тирана той отвори люта рана: гибелта на водача на Хвърковатата чета


Георги Бенковски загива на 12 май /ст.стил/ при преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан.
Той е роден в Копривщица с името Гаврил Груев Хлътев. Учи занаяти – терзийство и абаджийство, а по-късно става търговец. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Eдинствената му запазена снимка е от Цариград. Направена е през 1862-ра, когато е  бил 19 годишен. На нея той вече е истински мъж, с огнен поглед, с извити като гайтани вежди и плътна уста. Облечен е по последната мода. Носел гиздава копривщенска риза "смахрама" и два елека "от джанфес и кадифе с огнена бродерия от синци и цветни орнаменти". Към всичко това прибавял още и кон с голяма златна монета - пендар, сред мощна гръд. А на пендара личал юнашки надпис: "Машалла (слава) на ездача!". 
Приемайки името Георги Бенковски, той слага началото на революционната си дейност, посветена на свободата на България. Откъде идва новото име? Името "Бенковски"  принадлежало на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита и му дал френски паспорт с  името - Антон Бенковски, за да може да се върне с него в Европа. „Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград“, пише Захари Стоянов. „В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрантин. Като пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова. Тоя последният така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намере да избяга. Като си разправил хала на Антон Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френския паспорт, а той да си извади турско тескере. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, то Заимов му дал паспорта на Антон Бенковски и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка." 
Бенковски е сред главните организатори на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.), приема мисията за подпалване на Цариград и саможертвено се включва в Априлското въстание, в ръководения от него IV революционен окръг избухва най-рано и най-силно, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.  Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, на 20 април 1876 г. Бенковски обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. С тях в четата влиза и жена – българката Мария Шутич, женена за един от работниците. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май (25 ма н.ст.) след предателство от страна на дядо Въльо пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е отрязана, измита в кладенче до реката Костина и е пратена в Ботевград, а след това в София. 
"Кървавото кладенче", където е измита главата му
Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада. Така умира един от най-харизматичните и енергични дейци в революционната ни освободителна история.
Който остане жив, нека разказва на приятели и роднини. Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Копривщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място. Бил съм от най-напред караабаджия, захващах се за различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и пр., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил Господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичко това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. Там можах да се запозная с някои народни хора и това стана причина да мина в отечеството си под лъжовно име. Който остане жив от вас, нека разказва за мен, когато стане дума за нашите работи... (цитат по спомен на Захарий Стоянов).

ВИЖТЕ ОЩЕ: На 29 април 1876 г. започва деветдневната обсада на Дряновския манастир с четата на поп Харитон


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now