"Па шта си ти?" - за отговора на този въпрос малката Васка получава плесница от сръбския принц


Василка Данаилова Зойчева, позната още като Васка Зойчева, е дете, провъзгласено за символ на българската непокорност по време на сръбската окупация на Вардарска Македония.
Родена е през 1905 г. в Прилеп, Македония.
През 1912 г. по време на окупацията на Вардарска Македония, през град Прилеп преминава сръбският престолонаследник и водач на армията – принц Александър Караджорджевич. По настояване на местната власт, той е посрещнат с цветя от градските деца. Докато преминава, престолонаследникът се спира и пита Васка – „Па шта си ти? („Каква си ти?). На неговия въпрос тя отговаря веднага, без ни най-малко колебаение – „Бугарка! ("Българка!") . Разгневен от отговора, Караджорджевич удря плесница на момичето.
Вестта се разпространява бързо сред българите, обществото е разгневено, а реакцията на сръбския принц е отразена  в българския печат.
Караджорджевич става крал и прави многобройни опити да потули постъпката си. На бащата на момичето са предложени 1 000 000 лева, за да заяви, че историята с плесницата е лъжа. Въпреки голямата сума, Данаил Зойчев непреклонно отказва предложението. Крал Александър дори и след много години не спира да се интересува какво е станало с девойчето, къде се намира и т.н.
На 9 октомври 1934г. ВМРО го наказва със смърт в Марсилия! Владо Черноземски отмъщава за Васка Зойчева и хилядите невинни българи, станали жертва на сръбския терор. След време, при съставянето на известния алманах ''Македония” историята на Василка Зойчева е включена в секция ''Мъченици”.

Източник - книгата на Христо Зографовъ от Велес "Македония - минало и нови борби".
а също така се споменава и в книгата „Сръбските жестокости в Македония (19121913)“ на Кирил Пърличев. 
През април 1913 г. Иван Вазов пише стихотворението „Па шта си ти?:
"Па шта си ти?"
"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

ВИЖТЕ ОЩЕ: Деветима действащи монарси в Европа - за първи и единствен път на обща снимка


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now