Особеностите на наборната служба по времето на соца - д-р Иван Вълев


“Освен държавния закон, през социализма народната традиция също задължава мъжа да премине през казармата. Това се дължи на обстоятелството, че военната служба по-скоро се възприема като период, в който младежите възмъжават и придобиват качества, които ги превръщат в “истински” мъже, т.е. такива, които не само могат да създадат семейство, но и да имат способност да го защитят. Всъщност в българското общество рядко се акцентира, че казармата е място, което прави войник, готов да умре или да убие в името на някаква цел. По-скоро значение има народната представа и силно застъпеното убеждение, че е голяма гордост да изпратиш войник. Това се възприема като обществен знак, че е отгледано здраво и силно мъжко дете, способно да продължи, но и да защити рода, народа, Родината.”


Това е един от основните изводи, до който достига етнологът от Регионалния исторически музей във В. Търново д-р Илия Вълев въз основа на своето дългогодишно изследване на наборната военна служба в България. Той е автор на първата книга за казармата по време на социализма, озаглавена “Младежки страсти, мъжки времена. Етнокултурна характеристика на българската казарма през социализма”. В нея се коментират любопитни въпроси, свързани със същността и характера на наборната военна служба. Тя разглежда не само държавната нормативна уредба, но и обществените представи за казарменото обучение и възпитание. Описва всички ритуали от казармения преход. Особено интересно е, че книгата обобщава и представя “младежките страсти” на момчетата преди, през и след “мъжките времена”, наречени “наборна военна служба”. Илия сподели, че идеята за мащабното изследване се породила покрай проучване на обичая Коледуване, който в миналото е бил свързан с възмъжаването на момчетата.


Едно от предизвикателствата да се заеме с темата е и фактът, че самият той не е ходил в казарма. Това още повече го провокирало да се зарови в проблема. Етнологът е убеден, че в днешно време момчетата трябва да имат военна служба или военно обучение, макар и няколко месечно. Това е важно за израстването им като мъже, а и за придобиване на начални познания, които могат да опазят човешки живот.


“За мен полагането на клетва от младежите е много важна, тя възпитава в патриотично отношение към страната ни”, смята д-р Вълев. В началото на книгата той проследява историческото развитие на казармата по време на соца. “Военната повинност у нас се оформя със създаването на Българската земска войска през 1878 г. и с кратко прекъсване след Първата световна война, тя е в сила до началото на 2008 г. Така 130 г. всяко годно за тази повинност момче при навършване на определена възраст е зачислявано в редовете на войската. Дядовци, бащи, синове, внуци преминават през казармата. Постепенно този съществен и нерядко опасен период от живота на младия мъж започва да променя личния, семейния и обществения светоглед. Едновременно с това бързо се утвърждава като традиция, задаваща морални норми и създаваща нови ритуали. Нещо повече – в българското общество се изгражда определена негативна оценка за неслужилите мъже, която може да се обобщи с известната в различни варианти народна поговорка: “Неслужил мъж, не е никакъв мъж”, твърди специалистът от търновския музей.



В изследването е обхванат периодът от 1949 до 1990 г. “През 1949 г. влиза в сила Законът за задължителната военна служба, който на практика се явява първият цялостен закон за армията в годините на социализма. За горна граница също използвам нормативен документ – Указ № 58 от 1990 г., с чието приемане изразът “социалистическа Родина” отпада от клетвения текст, а времето за отбиване на редовната военна служба за първи път се редуцира на 18 месеца за всички видове войски”, обяснява д-р Вълев. През годините казармата е с продължителност 3 г. – за служещите във военноморските сили, и 2 г. – за всички други видове войски. През 50-те години на миналия век, заради Студената война, младежите са служили с година повече – 4 г. за моряците и 3 г. за останалите. В книгата д-р Илия Вълев обръща специално внимание на войнишката култура и ритуали на прехода, свързани с казармата. Започва с прегледа от военномедицинските комисии, които излизат със становище за годността на момчето за военна служба. Според народните представи отрицателният медицински резултат подронва статуса му на “истински” мъж. В продължение на десетилетия обичаят “Изпращане на войник” и т.нар. новобранска вечер са задължителна част от семейните традиции. В етнокултурен аспект полагането на военна клетва е следващият обичай, свързан не само с казармения преход, но и с процеса на формиране на наборната войнишка общност. Уволнението от казармата също е белязано от определени обичаи и обреди.


В специална глава етнологът разглежда всекидневния живот на войниците. Да бръснеш брадата на Ботев от портрета му, да премериш плаца с клечка кибрит, да полееш розите (да почистиш тоалетните) или да се превърнеш в делфин (минаваш последователно под и над леглата в спалното с цел да почисти праха от пода) са част от изпитанията като задължителни от войнишкото ежедневие. “Старите войници по устав са имали право да издават заповеди на младите. Оказва се, че същинският войнишки живот е започвал вечерта, когато си тръгнат командирите, а всички тези изпитания са служили основно за забавление на старите войници”, споделя Илия. По думите му казармата е агресивна среда, а стресът покрай многобройните отговорности и ежедневната грижа за оръжието избива по този недобър начин. Доказателство за това са и различните ритуали за посвещаване на младия войник в стар. Първото основно изпитание е да прескочиш оградата на поделението, да отидеш до близкото село и да вземеш алкохол. “Друг вид посвещение са физически упражнения – лицеви опори, коремни преси и набирания. После те покачват на войнишкото шкафче, покриват те с чаршаф и някой дърпа чаршафа. Така символично откриват паметника, т.е. младият войник вече е стар. Най-масовото посвещаване е “Тунелът на ритниците”. В спалното помещение старите войници се нареждат в кордон. Загасят лампите, а младият войник трябва да мине максимално бързо през този тунел, защото старите имат право да го налагат с ритници, кубинки, юмруци, дори метални и дървени тежести”, разказва д-р Вълев.


Той е категоричен, че насилието не е било обичайно явление в казармата, тъй като повечето от интервюираните от него мъже споделят, че въпреки агресивната среда са доволни от военната си служба. В проучването етнологът се е натъкнал и на редица инциденти в казармата, завършили със смъртни случаи, също и на случаи на самоубийства и самонаранявания, за да се отърват войниците от тормоз.

Златина ДИМИТРОВА


ВИЖТЕ ОЩЕ: Наш боен другар загина в казармата нелепо

ИЛИ: Да си припомним еуфорията по изпращането на войник


тагове: #казармата #соца #социализма #изращане


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now