Наш боен другар загина в казармата нелепо

От 1951 до 1954 г. отбивах редовната си военна служба в новосъздаденото военно поделение 45590 в Кюстендил.

Настаниха ни в сградата на гимназията, оборудвана за казарма. От войнишките години имам много хубави спомени, но този път ще разкажа за ед тъжен, който не съм забравил и няма да забравя, докато съм жив. След едномесечна подготовка ни изведоха на летен лагер в Осоговската планина. Разпределиха ни по роти и взводове към двата батальона. Аз попаднах в свързочната рота. Започнахме занятия. Изучавахме електротехника, радио- и телефонна техника. Запознахме се с апаратурата, с която разполагаше ротата. В занятията се открояваше един наш колега - Върбан Генчев Върбанов с. Добрени, Дряновска община, намиращо се в околностите на гара Царева ливада. След приключване на лагера бе изпратен в дивизионната школа за радио- и телефонни техници в Дупница.

След осеммесечно обучение се завърна в ротата. Отново бяхме изведени на летен лагер. Върбан прегледа и подготви за работа наличната апарату До палатките на ротата бе изградена дървена ротна стая, оборудвана с маси и пейки. Там си почивахме през свободното време, провеждахме събрания и културно-масова работа. Един ден ръководството на ротата възложи на Върбан да електрифицира стаята, като вземе ток от наблизо минаващите проводници. Върбан се качва с кънки на дървения стълб, без да спре тока. Скача единият проводник. В това време едната кънка се подхлъзна, Върбан докосна двата оголени проводника и увисна безпомощен на стълба. Един наш колега сграбчи една дъска и удари с нея двата проводника. Те направиха късо съединение, бушоните изгоряха и токът спря. Свалихме Върбан от стълба безжизнен. С кола бе откаран в болницата в града. Към обяд съобщиха, че е починал. Уведомиха родителите му да чакат на другия ден на гара Царева ливада.

Командването на полка определи заедно със ЗКПЧ на ротата капитан Недев да го транспортираме и да участваме в погребението. Натоварихме ковчега в един вагон и потеглихме. Сутринта на 2 август 1952 г. влакът спря на гара Царева ливада. Пред нас се откри сърцераздирателна картина. Перонът на гарата беше изпълнен с много хора. Жителите на цялото село бяха дошли да посрещнат тленните останки на своя многоуважаван и обичан земляк Върбан Натовариха ковчега на чакащата каруца. Скоро стигнахме близкото му родно село и гробищния па След поднесените от нас слова започна спускането му в гроба. То бе съпроводено с произведенит мен автоматични изстрели в чест на нашия добър приятел. Поуспокоихме близките му, сбогувахме и си заминахме. Тъгата и мъката по изгубения наш колега и приятел дълго съпътства както нас, така и останалите бойци от ротата. Разказвам този тъжен спомен отпреди 67 години. Ако има още живи от онова славно войнишко наше време, нека да си спомним за нашия добър другар, загинал нелепо, за да има светлина за неговите другари в казармата. Вечна му памет!


Пенчо Пенчев, Трявна

източник: retro.bg


ВИЖТЕ ОЩЕ: Да си припомним еуфорията по изпращането на войник

тагове: #казармата

Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now