Мит или истина е историята за Свирача от Хамелин?


Легендата за Свирача от Хамелин е много известна не само в Германия, но и в цяла Европа, благодарение на приказките на Братя Грим.
Сюжетът отвежда към края на 13 в. , когато германският търговски град Хамелин се сблъсква с невиждано нашествие на плъхове. Гадините изяждат всички доставки със зърно и разоряват града, а управникът на Хамелин обявява парична награда за всеки, който може да се справи с проблема.
Още на следващия ден в града идва мъж, облечен в цветни дрехи, който твърди, че е ловец на плъхове, и ще се заеме със задачата. Пред очите на всички той изважда една малка флейта от джоба си и започва да свири на нея. В този миг хиляди плъхове изпълзяват от къщите и са изведени от Свирача извън града. После той ги води през река Весер и гризачите изчезват във водите й. Въпреки невероятния успех на Свирача, властите в Хамлин отказват да му изплатят цялата награда и той си тръгва ядосан от града.
С намарение да отмъсти, той се върнал на 26 юни, когато имало голям църковен празник.  Сутринта, докато възрастните се били събрали в черквата за служба, той отново извадил свирката и засвирил, но друга мелодия. Тогава от домовете излезли 130 деца, всички над 4-годишна възраст. Сред тях била и невръстната дъщеря на кмета. Като хипнотизирани те тръгнали след магьосника, който ги повел към близката планина Попенберг, където изчезнали.  Свидетели на трагедията били една детегледачка, която проследила групата отдалеч и две деца - едното нямо, а другото сляпо, които се върнали, защото силата на музиката не успяла да им въздейства.  Когато гражданите излезли от църковната служба и разбрали какво се е случило, настъпил неописуем ужас. Хората се разтичали във всички посоки да търсят децата си, но от тях нямало и следа. Те никога не се завърнали. През годините историята се разказвала с различен завършек. Според най-разпространената версия децата потънали безследно в една планинска пещера. В друг вариант на зловещата случка се твърди, че те били отведени в загадъчната страна Трансилвания, където били срещани от пътешественици след години. Интересен факт е, че легендата става толкова популярна, че се появява в различни вариации в други немски градове като Бранденбург или Арнщат. В Европа преданието е популяризирано чрез приказките на Братя Грим.
Но най-любопитното в тази история е, че тя почива на някаква историческа истина.
Точната дата на случилото се е 26 юни 1284 г. и това е известно от стъклопис на градската църква в Хамлин. За нещастие, това изображение е унищожено през 1660 г., но тази сценка е описана в различни текстове. Един от тях е "Люнебургския ръкопис" съставен между 1440 и 1450 г. Историческо потвърждение за случилото се може да бъде открито и в градските хроники от 1384 г, където пише "Минаха 100 години, откакто децата ни си тръгнаха". Всичко това означава, че нещо наистина се е случило в Хамлин през споменатата година и то е останало под някаква форма в народната памет. През XVIII век на стената на общината все още се четял надпис: "През годината 1284-а след раждането на Христа 130 деца, родени в Хамелн, бяха отведени от свирача-магьосник в планината." Дори на новата градска порта, построена 272 години след събитието, пишело на латински: Centum ter denos cum magus ab urbe puellos duxerat ante annos CCLXXII condita porta fuit.
Свирачите са добре познати фигури през Средновековието, които често са били наемани за панаири и празници. Те са обичани заради веселбата, която настава около тях, но имат славата на пакостници, които водят разюздан начин на живот. Плъховете пък са такава напаст в Средните векове, че мнозина наистина се занимават с това да ги изтребват срещу заплащане. В този смисъл главният герой в легендата не изглежда толкова странен в историческия контекст на събитията. По-интересно е какво наистина се е случило в Хамлин.
Според някои учени много от децата в града са починали в следствие от епидемия и персонажът на Свирача е алегоричен образ на смъртта. За подобна висока детската смъртност в съответния период обаче няма исторически свидетелства. Най-близкият подобен катаклизъм е чумната епидемия, която се разразява 50 години по-късно. Предполага се, че плъховете са добавени към историята заради тази болест, защото разпространението й в Европа е свързано с тях. Освен това плъховете не са включени в оригиналната легенда, а са добавени в по-късни варианти след 16 в.
Според друга версия за случилото се приказката е референция към Детския кръстоносен поход през 1212 г., в който вземат участие хиляди деца от целия континент. Проблемът с тази версия е, че това се е случило повече от 70 години преди споменатата 1284 г.
По-новите и аргументирани теории предполагат, че приказката трябва да се чете между редовете. В този смисъл отново трябва да се търси метафората, която е скрита в епохата. По онова време из германските земи плъзват многобройни мъже, облечени в разноцветни дрехи. Те се наричат колектори и са платени от едрите земевладелци, които притежават земи в Източна Европа. Задачата на тези колектори е да вербуват младежите от градовете и да ги убедят да се преместят на изток, за да колонизират нови земи в Моравия, Източна Прусия и Померания.
Мисията на колекторите в много случаи е успешна, защото колонизацията на изток от традиционните германски земи е факт. Историкът Юрген Удолф посочва, че в днешна Полша има два региона, където фамилни имена на местните хора са същите като тези в Хамлин. Така че най-вероятно народната памет е запомнила обезлюдяването на градове като Хамлин и фолклорът е придал магическа нотка в историята, което по чудодеен начин я е запазило жива за поколенията.
Свирача от Хамелин днес е лице на града и много ресторанти и бизнеси носят имена, свързани с героя. Днес, улицата в Хамелн, където се твърди, че за последно са видени децата се нарича Bungelosenstrasse (улицата без барабани) и е забранено на нея да се танцува или свири музика, да минават сватбени процесии.
През лятото всяка неделя в стария градски център на Хамлин се провежда възстановка на приказката. Всяка година пък градът празнува 26 юни като "Денят на ловеца на плъхове".
По материали от seen.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ: През 1672 г. гневните холандци убиват своя премиер Йохан де Вит и изяждат части от него


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now