Лили Иванова във възторг от книгата “Измамата “Сан Стефано”, с автора Иво Инджев



"Иво Инджев? Лили Иванова. Просто Лили Иванова”.

Това чух снощи, когато получих обаждане от непознат номер. Първата ми реакция беше, че няма как да е “просто” Лили Иванова.

Дотук- достатъчно “добре”. Даже супер. Да ти се обади лично не само най-безспорната звезда сред българските певици от десетилетия наред е достатъчно ласкателно. Та тя е сигурно най-обичаната и уважаваната българка от няколко поколения насам и към днешна дата!

Но, признавам си, предстоеше още по-приятна изненада от близо половин часовия ни разговор с Лили Иванова. Ще го резюмирам само в основни щрихи, за да не бъда заподозрян, че изпадам в “нарцистичен амок” от желанието й да се запознае с мен.


Записах си встъпителните й и думи. После я помолих да потвърди дали съм разбрал правилно, тъй като тя се съгласи да я цитирам – с радост, както каза.

“Прочетох вашата книга “Измамата “Сан Стефано” и съм във възторг от Вас” ( имаше и още суперлативи по адрес на моя скромност, но и този цитат е достатъчен). Повтори думите си пред смаяната ми съпруга, а след това и пред децата ми. Оказа се, че съм, че съм добре със слуха. Семейните ми свидетели потвърдиха радостната диагноза 300 на сто.

Напоследък, когато съм у дома, имам навика да приемам обаждания с включен високоговорител, за да са ми свободни ръцете ( нали все гледам да върша няколко неща наведнъж). Така стана и този път. В резултат на което направих без да искам най-близките си хора съпричастни на личния разговор с Лили Иванова, който прерасна в нещо повече, защото се оказа натоварен с обществена значимост.

От размяната на мнения ми се изясни, че Лили Иванова е убеден съмишленик по въпроса за съпротивата срещу фалшифицирането на историята ни в полза на Русия. Импулсивно я попитах дали би направила публично достояние тази своя позиция, каквато мнозина имат, но не всеки е готов да защити с името си . “Разбира се, няма от какво да се страхувам”, продължи да ме изненадва тя. И дори се съгласи да участва в конкретна инициатива, но по мое предложение накрая се съгласи да не избързваме и да оставим обсъждането на подобна стъпка за по-късен етап .

“Ха,ха”, засмя се тя, “ трябва да ни останат теми за разговор и за предстоящата ни среща”.

Ако някой предполага, че съм твърде пестелив в цитирането, познал е. Не искам да прекалявам с възторжения отзив.

Лили Иванова каза още много впечатляващи неща за човек като мен, когото допуска за пръв път до затворения личен свят, в който живее, както сама го определи. Установихме, че сме съмишленици по много злободневни въпроси. Фактът, че тя ентусиазирано се съгласи аз да споделя това свое откритие с читателите си тук, говори също и за нейната храброст да се изправи срещу неминуемата злоба на моите, а вече и на нейните, душмани.

Ще “издам” само “малката подробност”, че примата на българската музикална сцена се интересува не просто от история и политика – и не само има позиция, която не се бои да сподели, но и поддържа своя интерес към литературата с неистова страст. Чете до късно през малките часове на денонощието.

Не ми приляга да кажа до какви имена на велики автори от нейната библиотека ме нареди на практика, за да не прозвуча мегаломански. Едно е да го каже тя, друго е се възползвам аз от оценката й. Нека някой интервюиращ журналист я попита да уточни, ако има такива желаещи ( стига да не са заразени от върлуващия от векове по нашите земи вирус на завистта ), които тя да допусне до себе си.

Следва продължение.

То предстои когато Лили Иванова уточни инициативата си да бъде пръв домакин на запознанството ни в пряк разговор с моя милост и съпругата ми.

Позволете малко умерен патос за финал с надеждата, че перифразирането на великия Левски няма да прозвучи пошло: това беше телефонен разговор, от който печеля не само аз, но и целият народ – доколкото на страната на просветения български патриотизъм срещу лъжата и измамата в полза на руските ни колонизатори застана самата Лили Иванова.

Значението на този факт не се нуждае от допълнително обяснение.

Източник: блог Иво Инджев




АНОНС ЗА КНИГАТА:


Какво е истинското значение на трети март? Българският журналист и блогър с мащабно изследване за ролята на Русия в „освобождението“ на българите по време на Руско-турската война.

Санстефанският мирен договор е предварителният мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава. С неговото подписване е свързан и националният празник на Република България – 3 март.

Каква обаче е ролята на руснаците в Руско-турската освободителна война, особено тази на граф Николай Игнатиев, и какъв е характерът на това временно споразумение?

В новата си книга „Измамата „Сан Стефано” журналистът, политически коментатор, бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и блогър Иво Инджев прави опит за мащабно и безкомпромисно изследване, уповаващо се на редица български и чужди източници от епохата – руския военен кореспондент Евгений Утин, имперския хроникьор Газенкампф, включително статии на самия Николай Игнатиев и на друга добре позната ни историческа фигура, Иван Аксаков.

В 480 страници дългогодишният водещ на телевизионното публицистично предаване „В десетката“ прави прецизна дисекция на периода, разглеждайки детайлно фактите и заблудите, дали основа на представата за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ и между двата „уж вечно влюбени през вековете“ народа.

Разбивайки митове, но и заемайки непоклатима позиция, Иво Инджев маркира онези аспекти от руската политика, които оставят трайна следа не само в българската и руската история, но и окончателно променят световната карта.


МАЛЪК ОТКЪС ОТ КНИГАТА:


„През декември 1876 г. руският посланик ми издаде доста недискретно Руския план: Шувалов ми каза, че Русия пет пари не дава за България или Босна, или която и да било друга страна – това, което истински я интересува, са Проливите.
Лорд Биконсфилд до лорд Дерби, 1876 г.
„Аз се опасявах от войната, защото смятах, че да се залавяме с нея, без да стигнем до логичен край, т.е. до завладяване на Проливите, е напразно проливане на кръв и загуба на пари.
Николай Игнатиев, „Записки“, 18751878 г.
„Всяко тържество на България е смърт за Русия.
Иван Аксаков, вестник „Русь“
„…Санстефанският договор се оказва акт без международна правна стойност. Валидността му е поставена под съмнение още при неговото подписване от самото руско правителство, което го определя като прелиминарен, сиреч временен. От това логически следва, че договорът е фиктивен, а обсъждането и подписването на истинския договор предстои.
„Българите обаче не могат да знаят, просто няма как да знаят, че Санстефанският договор е временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Разбира се, неизбежната ревизия на договора много скоро ще стане публично известна, но печалните последици за българите ще изглеждат и ще се приемат като резултат от противодействието на руските западни съперници в Източния въпрос. Така според Горчаков недоволството от ревизията на Санстефанския договор ще се насочи главно срещу руските опоненти – Австро-Унгария и Англия, което практически още повече ще издигне авторитета на Русия.
„…както прозорливо предвижда Горчаков, това недоволство [на българите] се насочва срещу противниците на Русия в Берлин, от което тя печели очакваните дивиденти. Нейният авторитет сред българите още повече нараства, а русофилството пуска здрави и жилави корени на българска почва и въпреки превратностите на историческите обстоятелства се запазва десетилетия напред чак до наши дни.
Константин Косев и Стефан Дойнов
„От Шипка и Плевен, до Сан Стефано и Берлин“

ВИЖТЕ ОЩЕ: За Санстефанския мирен договор - "Дяволът е в детайлите", казва отец Юстин в Лос Анджелис


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now