Ледените мумии на инките


През 1999 г., на върха на вулкана Лулайляко в Андите, на границата между Чили и Аржентина, са открити замръзналите тела на 3 деца на инките. Перфектно съхранени на 6000 м. надморска височина при минусови температури, учените приемат, че те са пренесени в жертва на боговете преди 5 века. Това са най-добре съхранените по естествен път мумии на света, с изцяло запазени вътрешни органи, което дава възможност за множество анализи и богата информация за бита на племето. Мумията на по-голямото момиче, на 14- 15 г., е наречена La Doncella. До телата им са открити скъпи артефакти: злато, сребро, украса за глава от бели пера.


"ЛЕДЕНАТА ДЕВА"

Това откритие на доктора по антропология Йохан Райнхард съперничи с друга негова находка от 1995 г., когато за пореден път изригва вулканът Субанкая в Перу и от силната топлина заледените планински върхове на Андите започват да се топят. Изпод дебелия лед изникват останки от древни съоръжения и постройки на инките, обитавали от векове тези места. Заедно с колегата си, Мигел Зарата, ученият предприема рискована планинска експедиция. Близо до съседния вулкан Ампата, двамата забелязват няколко ярки пера, които стърчат от земята. Оказва се, че те са част от шапките на отлично запазени ритуални статуетки. Двамата учени се решават на изключително рискована постъпка: спускат се в кратера на вулкана и упоритостта им се увенчава с успех – откриват замръзнало тяло на момиче – изследванията показват, че възрастта му е между 11 и 15 години и че е прекарало в леда повече от 500 години, от средата на 15 век. По всяка вероятност, то е било принесено в жертва, по време на някой от традиционните ритуали на инките за омилостяване на боговете. Ниските температура са мумифицирали тялото и изцяло са го съхранили. Момичето е облечено в пъстра дреха от вълна на алпака (алпаката е животно, подобно на лама, обитаващо високите части на Андите) и е било заобиколено от украсени глинени съдове и дървени и златни статуетки. Днес находката е известна като „мумията Хуанита“ или „Ледената дева“ и се съхранява в музея на град Арекипа.

ИНКИТЕ

Инките са индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. Според учените, през 12 век те създали могъща империя, управлявана от династията Инка.

Това е било най-културното племе между всички индиански племена на Америка - не познавали желязото, но правели прекрасни изделия от злато, сребро, олово, бронз, мед, платина и скъпоценни камъни. Умеели да изработват хубави тъкани, керамични съдове, изграждали напоителни съоръжения и удивителни сгради от камък. През 1438 г. империята на инките е в най-големия си разцвет и вече обхващала земите на днешно Перу, Еквадор и големите части от държавите Чили и Боливия със столица град Куско. През 1532 година пристигналите конкистадори се възползвали от враждуването на върхушката на инките и след четири десетилетия битки е бил екзекутиран последният представител на инките – Тупак Амару.


РИТУАЛЪТ "КАПОКОЧА"

Инките принасяли в жертва на боговете си деца, тъй като смятали, че те са по-чисти, отколкото възрастните хора. Когато се стигало до принасяне в жертва на възрастни, главите им са били отрязвани, за разлика от тези на децата, които били не били докосвани от нож.

Ритуалът, който се казва "капокоча", се състоял в това да се жертват най-красивите и здрави момчета и момичета в чест на боговете. Те били оставяни да замръзнат на върха на вулкана Лулайляко в Андите. Екипът от университета Брадфорд, който в продължение на години проучва находките, е установил, че в последната година от живота си, децата са приемали големи количества храна и опиати, докато преди това менюто им включвало предимно картофи.

Алкохолът, с който са упоявани, е царевичната напитка "чича", а опиатът са листа от кока, листата от която са намерени в устната кухина на една от мумиите. Това напълно съвпада с вярванията на инките, че консумацията на наркотици довежда човек в състояние близко до божественото и дава на простосмъртните възможността да надзърнат в света на духовете и боговете.

Тези ритуали не били извършвани само по важни поводи, това била рутинна традиция, която се правила при суша, при отпразнуване на важна военна победа или просто да се почетат боговете.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Неолитният "Шотландски Помпей" на о. Скара Брей


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now