Как Русе посрещна и запомни германците и руснаците през Втората световна война


Воиници на Вермахта с бълг. селянин
Бившият учител по български език и литература Любомир Корабов разказа за читателите на „Утро“ спомените си от бомбардировките над Русе в преломните моменти на Втората световна война, когато Съюзниците първоначално успяват да спрат, а после и да победят Тристранния пакт. А ето как глобалните събития през този период се отразяват на Русе - говорят документите. На 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена министър-председателят Бодан Филов подписва договора за присъединяване на България към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Третия райх. Ден след това, на 2 март, по понтонен мост на Дунава, преминават германски елитни части и навлизат в Русе. Те са посрещнати тържествено от населението и разполагат тук противовъздушни батареи за охрана на понтония мост и петролните си резерви. За доброто отношение на германските войски към обикновените русенски граждани и селяни се говори и днес. А за радушното и топло отношение на русенското население към преминаващите или разквартирувани германски части в Русе има запазен и богат илюстративен материал, който бе обнародван преди няколко години след десетилетията на комунистическата възбрана в книгата-албум на Иво Жейнов „Влизането на Вермахта в Русе през 1941 г.. Близо месец след това, на 1 април 1941 г., немците отново са на път. Преминават през близкото село Обретеник, където пренощуват в тамошното училище, а в протокола на Учителския съвет тогава е записано: „Директорът каза, че са постъпили от пренощуване на германски войски в училището на 1.04.1941 г. сумата 1547 хилядо петстотин четиридесет и седем лева“  Протоколът е с №9, а датата - 8 април 1941 г. Парите се отнесени към фонд „Обзавеждане на сцената“. Междувременно населението в Русе и през следващата 1942 година остава под постоянна военна заплаха, за което свидетелства и писмото на началника на щаба на Пета дивизионна област, подполковник Илиев, от 26 септ. 1942 г., който нарежда: „Точка 150 от правилника за службата по защита на Царството от въздушни нападения се изменя както следва. При дневните и нощни въздушни нападения за предупреждаване на населението се дават сигналите: а/ ТРЕВОГА - бързо биене на църковните камбани или клепала и ПРЕКЪСНАТО свирене на сирената до 5 минути и б/ ОТБОЙ - бавно биене на църковните камбани и клепала и ПРОДЪЛЖИТЕЛНО свирене на сирените до 5 минути Или в точка „а“ думата ПРОДЪЛЖИТЕЛНО се заменя с думата ПРЕКЪСНАТО и в точка „б“ думата ПРЕКЪСНАТО се заменя с думата ПРОДЪЛЖИТЕЛНО“. След големите и бързи успехи на Източния фронт германската армия претърпява първото поражение при Сталинград през февруари 1943 г., което е и обрат в хода на Втората световна война. Започва настъпление на Съветската армия, която през 1944 г. достига границите на България. На 1 юни 1944 г. е назначено правителството на Иван Багрянов. Дни след това съюзниците откриват Втори фронт в Северна Франция. Червената армия настъпва в Полша и се готви да влезе в Румъния. Българското правителство маневрира във външната си политика, мъчейки се да се дистанцира от Германия и да излезе от войната със САЩ и Англия. А през всичкото това време бойните действия над Русе и околностите даже и за миг не спират. Най-интензивни са те през юни - юли 1944 г., а, както свидетелстват за това време очевидци, Русе и Гюргево, като бази с петролни рафинерии за германската армия, стават обект на нападения от САЩ и Англия. Главен обект на нападение са рафинериите в Гюргево. Над Русе прелитат десетки английски и американски самолети, които пускат повече от сто бомби Разрушена е една фабрика, прекъсната е жп линия и са съборени къщи. Гражданите виждат пилоти, скочили с парашут. Русенският областен управител Иван Нешев изпраща поверителни съобщения и радиограми до Централното управление на МВР, че неприятелски самолети хвърлят бомби над Гюргево и Русе. На 6 юни 1944 г. четем: „Донасям в Почитаемото Министерство, че на 2 срещу 3 т.м. при прелитането на неприятелски самолети над Русенска околия, са пуснати близо до с. Нисово 5 бомби, от които 4 са експлодирали а едната се забила в земята. Жертви няма. Същите самолети са хвърлили афиши на румънски език и български такъв с наслов: „Вземете решение“. А от едно подобно писмо от 12 юни 1944 г. узнаваме любопитните подробности за заловени американски летци на територията на Русенски окръг:Донасям, че на 11 того между 8.50 ч и 10.1/2 ч над землището на цялата Русенска околия прелетяха много ята от неприятелски аероплани, приблизително брой 500 с посока от североизток, към юго-запад. Върху селата не са хвърлени никъде бомби освен една между пътищата - раздела за с. Червена вода и шосето Русе - Писанец. При обстрелването от артилерията и приятелски изтребители са свалени: 1 изтребител паднал между раздела на шосето за Обр. чифлик - с. Червена вода, поточно, източно от раздела на около 1 км и в ляво шосето за с. Червена вода около 200-300 метра. От този самолет е хвърлен един бензинов резервоар - паднал в с. Червена вода, и излетели 7 парашутисти и хвърлена 1 гумена лодка. Всички парашутисти от американски произход в продължение на един час време бяха заловени от административни, полицейски, военните власти и селяни. По сведение друг самолет е паднал в землището на с. Кара Коджали (дн. с. Екзарх Йосиф, Русенско) от който са излетели парашутисти.
Това последно изречение ни връща на един спомен на Цанка Илиева от с. Обретеник, Русенско, която разказва: „Страшно нещо е войната! Била съм невръстно дете, когато бомби осветяваха небето на север и чувахме възрастните, които коментираха, че бомбардират рафинерията в Румъния. Тогава нямаше още прокарано електричество и си светехме с газени лампи, за които нямаше шишета, ако се счупеха. Трудно се намираше и газ за горене. Цареше голяма тъмнина. Въпреки това винаги излизахме на двора и улиците, защото ни беше страх да не пуснат бомби върху нашите къщи и ни избият. Цялото небе се тресеше! На разсъмване беше много страшно! Чуваше се огромен тътнеж Казваха, че самолетите са много натоварени с бомби и затова така реват... Изведнъж почти над нас се чу силен гърмеж - един самолет беше улучен от румънците и полетя надолу. Стори ни се, че е в края на селото. Падна с огромен трясък, експлозия и силно осветление. Разтичаха се хората нататък към Екзарх Йосиф. Зад селото към страната на Г. Абланово, в една нива с жито, се виждаше самолетът. Всичко гореше!... Огън до небето!... След малко в другия край на нивата видяхме човек. Сигурно беше пилотът. Парашутът разпрострян около него. След 15- 20 мин дойдоха и полицаите от гр. Бяла. Чухме команда „Горе ръцете!“ и пилотът се подчини. Сложиха му белезници и го качиха в джип и заминаха за Бяла. По него време гр. Бяла беше околийски център. Ние, децата, гледахме всичко това мълчаливо, вцепенени. След малко, като се поуспокоихме, се затичахме към парашута. Всеки искаше да си вземе от това „копринено платно“ както го нарекохме. После се обяви мобилизация и всички млади мъже започнаха да заминават на фронта.“ Тази случка илюстрира нагледно писмото на областния управител за сваления самолет в с. Кара Коджали, както той го записал и за което разказва и Цанка. Очевидец на тези събития от Русе също подробно свидетелства: „Вчера минаха над нас аеропланите, но много високо, едва се чуваха. Все в Румъния отиват - в Плоещ и Гюргево. В Гюргево пущат бомби по румънското крайбрежие. Във върбите има скрит петрол и понякога по 1-2 дни гори, пукат се цистерни. Пускат бомби със закъснител и след няколко дни експлодират. Тези, които се крият край дунавските скривалища, преживяват голям ужас... Много авиатори се спускат с парашути Щом аеропланите им се повредят гледали да паднат на българска земя.“ На 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов се разпорежда германските войски да напуснат страната. Водят се тайни преговори в Египет с Англия и САЩ, но те са неуспешни. В русенския архив наред с много такива документи е запазено писмото от 28 август 1944 г. на Русенския областен управител до околийските управители в Силистра, Тутракан и Бяла, с което им нарежда: „Съобщава ви се, че чрез военните власти е предписано от името на Българското правителство на всички Германски военни части пребиваващи в страната веднага да напуснат България, като се отправят през Българо-сръбската граница. При поискване от военните власти указвайте необходимото съдействие.“ С друго писмо от 2 септември 1944 г. се обръща внимание за възобновяване на училищните занятия в училищата, които до това време били ползвани за настаняване на германските войници. А на 7 септември 1944 г. с една радиограма от Дирекция на полицията-София нареждат на областните управители: „Наредете веднага да бъдат премахнати всички германски знаци по пътища, улици и други съобщителни артерии, а така също и всички пропагандни плакати, афиши, портрети и други такива, гдето и да се намират те.“ Както е известно, на 2 септември 1944 г. е съставено правителство на Константин Муравиев, което прави последен опит да предотврати обявяване на война от Съветския съюз. Прекъсват се дипломатическите отношения с Германия и се иска официално примирие със съюзниците. Те не пожелават това и на 5 септември Съветският съюз обявява война на България, а на 8 септември правителството на Муравиев обявява война на Германия. На тази дата Червената армия влиза в България. Оттогава, 8 септември 1944 г., е и издадената заповед на директора на Русенското областно полицейско управление Стефан Симеонов до полицейските участъци и до полицейския комендант Д.Рътков. В мотивите се говори за предстоящото преминаване на братските руски войски и да се даде израз на чувствата на историческа признателност и радост от братската среща Никъде не се споменава за Червената армия, която громи германските войски. Разбираемо е Стефан Симеонов да не споменава за това. Събитията са още в началото. Не се знае какво може да стане след това. Затова по-добре е да се говори за историческа признателност изобщо към Русия. От тази дата е и снимката от посрещането на Съветската армия в Русе, както и заповедта на новия министър на вътрешните работи и народното здраве В. Димов, който заповядва: „на всички органи по Министерството на вътрешните работи и народното здраве, без изключение, да отдадат всеотдайно силите си в денонощна служба за изпълнение на горната задача - запазване ред и спокойствие в страната и създаване на мир и единство всред българския народ.На 8 септември войските на СССР са посрещнати в Русе единствено от градоначалника (началника на полицията) и от случайни минувачи по главната улица Едва няколко часа по-късно от съветското командване питат дали има комунисти в града. Пратили човек в конюшните на конния полк, намиращ се тогава при сегашния Русенски университет, който заварва там десетината комунисти да нитят поводите на конете. „Другари, какво правите още тука, бе? Руснаците дойдоха!“, казал пратеникът.  На следващия ден „другарите“ вземат властта в Русе.“ Градска легенда или истина - преценете сами - но така народната памет съхранява спомена за 8 и 9 септември 1944 г. в Русе. Комунистите в града тогава са десетина, а с течение на десетилетията след Девети стават хиляди, десетки хиляди. А колко ли от тези десетина комунисти, които „светлата дата“ заварва интернирани на „лек режим и с правото на градски отпуск“ в конюшните на полка, са фактори в политическото развитие в годините след преврата? Дори партийната историография мълчи по въпроса. Остава неоспоримият факт, че от цяла България единствено в Русенския край партизанско движение няма, а съпротивата на „другарите“ се изчерпва с няколко терористични акта в рамките на града. Така и руснаците минават и заминават, идват и си отиват, ядат и пият, но не плащат, а временният русенски областен директор д-р Д. Хаджиев пише на 1 октомври 1944 г. следното писмо до Министерството на вътрешните работи: „Донасям в Почитаемото Министерство, че преминалите братски руски войски вземаха от населението на поверената ми област доста голям брой коне, коли и др. Като донасям горното, моля, Почитаемото Министерство, да се занимае Министерския съвет с отпускането на земеделските стопани с Министерско постановление специални кредити при Б.З.К.Банка под гаранцията на държавата за покупка на извзетия инвентар. За направеното моля да бъда уведомен.“ Дали са уведомили или не д-р Хаджиев, не знаем. Известно ни е едно сходно събитие от споменатото вече русенско с. Обретеник, където тамошните общинари в протокола си с пореден №27 от 31.12.1945 г. записват: „Кметът докладва, че през 1944 г., когато минаваха братските Руски войски през селото ни взеха за техни нужди общинската каруца и общината остана без такава, вследствие на което се налага да се вземе под наем каруца, тъй като общината в настоящия момент не е в състояние да направи нов договор с Къни Атанасов Митев от с. Обретеник за 1.03.-31.12.1945 г.“ Договорът е одобрен от общинарите и така те се сдобиват с каруца след злополучното й присвояване от руснаците. Така за много кратко време хората в Русе и околностите се сблъскват с две армии, с две култури, с два типа отношение към тях. Изводите от това нежелано, но неизбежно общуване всеки може да си направи сам. 
Тодор БИЛЧЕВ Държавен архив - Русе,източник:utroruse.com

ВИЖТЕ ОЩЕ: Документални кадри - най-тежката бомбардировка над София, 30 март 1944 г.

тагове: #СССР #Русе #Третия райх #съветски войски


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now