Гара Свищов



През 1906 г. започват строителните работи и през 1909 г. град Свищов вече е свързан с гара Левски, част от Главната ЖП линия — София — Варна.


След Освобождението на България 1978 г. и построяването на жп гарата, търговията в града става по-оживена. С изграждането на новата българска държава с големи и бързи темпове и в Свищов започва да се строи по нов западен тип и градът придобива европейски вид.  Край огромните складове –„маази“, се разраства и появява индустриалната част на града. Започват да никнат фабрики, много занаятчийски работилници, ресторанти, хотели, кафенета, хлебопекарни, търговски магазини, многобройни кръчми. В онова време имало фабрика за рафиниране и производство на слънчогледово олио, макаронена и производство на фиде, голяма работилница за производство на маджун от захарна тръстика, големи дараци за преработка на вълна. Всички те са били собственост на братя Никола Кирови.


В близост до жп гарата се намирала консервната фабрика „Кабо“. Успоредно до нея – голямата метална работилница с вагрянка за леене на чугун, до самата жп линия – модерната за онова време оризова фабрика „Дунав“. На нейното място сега е построена „Слънчо“ АД. Край линията е имало фабрика за оцет и работилница за въжета и конопени изделия, голяма работилница за обработка на всякакъв вид кожи и магазин на Марко Ковачев. Имало е пет големи хотела по на 2 – 3 етажа с ресторанти и игрални зали, един публичен дом срещу входа на пристанището. На запад е построена голямата мелница на Златанови.  


ВИЖТЕ ОЩЕ: Русе, Градският театър

Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now