Аз живях през соца: Споделя известният актьор Тончо Токмакчиев


"... - В тази извънредна обстановка обаче хората не само у нас, а и по света се обединяват от усещането, че само заедно може да си помогнем. Заради това и “24 часа” инициира кампания да се купуват български стоки, за да може икономиката ни да се съживи. Вие как възприемате този призив? 
- Този призив трябва да съществува, но да бъде гарантиран. При условие че апелираш да се прави нещо, отсреща човекът трябва да гарантира качество. Аз съм също “за”. Винаги се стремя да купувам максимално българска стока, като почнеш от хранителни продукти до обувки. Но трябва да кажем, че това е отговорност, то е взаимно. Ако искаш да създадеш удоволствието на някого от това, че той има някаква нова придобивка, тя трябва да бъде качествена и човек да си каже: “Ей, взех си нещо, което наистина е добро”. Защото, ако се върнем в годините на соца, когато всичко беше българско поради липса на друго, едва ли ще ми харесва.Сега много хора се оплакват от извънредното положение. Сякаш не помнят, че ние живеехме 45 години “с коронавирус” - границата затворена, никой не ти дава да мислиш по въпроса къде ще отидеш. На 15 км от границата спираш, имаше постове с войници с автомати и те връщаха. Не можеш да се местиш от един град в друг да живееш. Това хората забравиха. Родил си се в Айтос, умираш в Айтос, край. Ама аз искам да живея в София. Искаш, ама няма. Така че да не връщаме тези времена. Не искам. Навремето отиваш в магазина, купуваш си панталон. Ама аз искам син. Няма син, има кафяв. Взимай, докато има, и чао, щото утре няма да има и кафяв. Няма да забравя, навремето, преди началото на учебната година всички заприличвахме като в китайски филм - с еднакви канадки, панталони и обувки, защото това пускаха в Дома на облеклото в Бургас. Ние ученици, нашите родители, какво да правят хората, отиват и купуват там една канадка, един чифт обувки и панталони, толкоз. Имахме и едни униформи, доста грозни. Това беше. Били сме еди-колко си милиона и селата били населени. Населени бяха, защото отиваш там и край. После взехме хората и зорлем ги изкарахме от селата и ги натикахме да живеят по панелките като експериментални животни. Пък сега селата били празни, защо стана това? Тези процеси не стават за 5 дни, вървят от 70-те години на миналия век.''
Как са ви възпитавали вкъщи, за да бъдете така свободолюбив?
- Чрез личния пример, свободния начин на мислене и идеите, които баща ми като художник имаше. През неговия творчески живот не видях един партизанин нарисуван, нито човек с пушка или Ленин. Докато имаше хора, които по този начин правеха кариера. Не ги обвинявам, между тях има и много стойностни художници. Или драматурзи, които са писали партизански пиеси, артисти, които са играли партийни секретари. Така им се е налагало. Но при баща ми беше различно. Самият той много трудно се подчиняваше на някакви авторитети. Беше доста вироглав по своему, имаше свой начин на съхранение в ония години. Самият аз бях възпитаван по този начин. И още повече от неговия пример, от нещата от живота му, които знам. Как е събирал икони например. В Бургас благодарение на него има най-голямата колекция на икони, която е лично негова заслуга. Това е една от най-хубавите колекции. Знам как са искали да я вземат в криптата, а той се скрил, пък дошъл Пейо Бербенлиев (зам.-председател на Комитета за култура - б.а.), после го викали в комитета, а преди това в градския комитет му се карали, че събира икони, защото щял да ги връща в църквата. Той се е занимавал с изкуство, а не с някакви дивотии. Правил е, каквото трябва. Като живееш в такава среда, не е нужно всеки ден да ти го показват, ти го усещаш. То е аура, начин на живот. В един момент подсъзнателно ти остава в главата и става част и от твоя живот.
После дойдоха ония дълги години, които преживяхме в началото на 90-те. Тогава като свободни хора бяхме с позиции, на моменти арогантни, цинични - това беше част от нашето държание като младежи. Сега някак си не върви на 57 г. да бъдем постоянно същите. Аз ги навърших на 2 май, Камен (Воденичаров) стана на 54 на 13 май. Ще е съмнително, ако се държим по един и същи начин години наред. Ще започнеш да си мислиш: “Този човек аха? Нещо като дебилизъм”. Не казвам, че човек трябва да се отрече от идеите си, но започва да вижда някои неща, да разбира. В онези години основното ни занимание беше да разбиваме авторитети и закостенели мисления...".
Източник: интервю за 24chasa.bg
- Влизали сте и в ролята на Бай Ганьо, помогна ли ви този образ с някое хрумване за развитието на вашия бизнес с розово масло? 
- По-скоро опитът ми в бизнеса с розово масло ми помогна много да разбера малко повече от логиката на Бай Ганьо. Докато правех ролята, си мислех, че това като манталитет и като дух го има навсякъде, това са типологични образи, които ги има в цял свят. Въпросът за Бай Ганьо е доколко има търпимост към такъв тип хора. В България до известна степен го приемаме и като качество - "ей, голям простак, народен човек, много хубав", а то си е простотия, как да го обясниш. В друго общество това се възприема по-трудно, докато ние я направихме дори симпатична тази черта – ганьовщината, или този манталитет си е световен проблем на агресивния простак. А те навсякъде са едни и същи. - Мрънкането ли убива българина днес? - Според мен проблемът, който погубва България днес, е песимизмът ни. Смехът не убива, но песимизмът и безразличието - да, те убиват. Спрямо тях гневът е по-приемлив, той е знак за живот, а безразличието - за мъртвило. 
- Казвате, че от семейството трябва да тръгне възпитанието, все по-рядко обаче родителите общуват с децата си. 
- Така е. Църквата утвърждава семейството като най-важната ценност и така трябва да бъде. Докато едно време го бяха профанизирали - тогава се правиха "клетки" и "лагери" на обществото (смее се). Ако говорим сериозно, семейството е в основата на християнството, без него нищо не може да се развива. 
- В изборите участвахте ли? 
- Да, винаги съм гласувал и ще гласувам. - Представителят на вашата гилдия Андрей Слабаков вече е в Европарламента. Имаше поляризация относно влизането му в листите. - Само едно ще кажа - най-успешният президент на Щатите се казва Роналд Рейгън, който е актьор. Двама човека промениха съвременния свят и това са Рейгън и Йоан Павел Втори. Те разбиха гадния комунизъм и това е най-важното. Оттук нататък няма какво да коментирам. На Андрей му пожелавам успех и да постигне върховете. Но хората са го избрали, гласували са. А не да мрънкаш постоянно, а всъщност да не употребяваш правото си на вот. Ето, сега живеем в едно прекрасно време, времето на ЕС. Казвам го с абсолютното самочувствие. Бях нещастен навремето, когато живеехме в СССР, но сега в момента съм щастлив. Това е...".
Източник: интервю за bgdnes.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ: Аз живях през соца: Манифестациите бяха фалш и натегачество


Най-четени

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now