Никола Хаджиславчев и пивоварната фабрика във В. Търново

Никола Хаджиславчев (1853-1927)

Бирената фабрика във В. Търново (днес Болярка ВТ) е свързана с една знатна фамилия – Хаджиславчеви. Основоположникът й е известният търговец-кожухар Хаджи Славчо Хаджи Паскалев. В края на ХIХ век той успява да натрупа значителен капитал и това дава възможност на синовете му Никола, Михаил и Константин заедно с Иван Халачев да открият най-голямата в града парна пивоварна фабрика с капитал от 550 хиляди златни лева.

В периода 1891-1892 г. известният майстор-строител Стоян Герганов изгражда на закупеното от собствениците подходящо място три основни постройки. Най-голямата и от най-голямо значение е за варенето на бира и приготвянето на малц, втората е за охлаждането на бирата, а най-малката е ледница за съхранение на лед и складови помещения.

Построена изцяло с български капитали и много модерна за времето си, фабриката за бира в старата столица започва да работи през 1892 г. Първоначално в нея участват 28 германски и чешки майстори-пивовари, а общите работници са от града. Чужденците предават натрупания опит в производството на пиво в Европа и имат съществен принос за утвърждаването на емблематичната фабрика.


Само четири години след откриването й, през 1896 г., производството на пивоварната достига 212 500 л бира, което представлява 60 % от цялото производство в региона. Използвал се местен ечемик, а хмелът се доставял предимно от Австро-Унгария. Търновци като напредничави и модерни хора, бързо приемат новата напитка и тя намира широк пазар сред населението. И макар Балканските войни 1912-1913 г. да задържат темповете на индустриално развитие, то непосредствено след тях индустрията бързо се нормализира.

Макар довоенният обем на производството да не е достигнат, годините 1913 и 1914 г. се характеризират с оживление на стопанския живот в Търново, което се изразява предимно с увеличение на капиталовложенията в размер на довоенния. През този период капиталът на фирмата “Никола Хаджиславчев и сие” нараства с 38 %. Този успех е плод на много труд, внедряване на новости в производството, правилен разчет на дейностите, точни прогнози за реализиране на производството.

Особено голяма е заслугата на един от братята – Никола Хаджиславчев. Великотърновци знаят, че той е един от основоположниците и собственик на Бирената фабрика, но другата интересна част от живота му почти не се знае. А биографията му е много съдържателна. Роден е на 13 декември 1853 г. в Търново, където учи във взаимното и класно училище. Възпитаник е на реномирания Роберт колеж в Цариград.

През периода 1872-1874 г. постъпва като доброволец в 58-и Одески пехотен полк. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като доброволец в редиците на 9-а Търновска дружина. Участието му в тези военни части провокира и постъпването му във Военното училище в София. Завършва неговия първи випуск и е произведен в чин поручик. Като дипломиран военен служи в Шуменския гарнизон в продължение на три години, първоначално в 19-а Шуменска дружина, а след това в 3-а конна сотня.

По това време търговската дейност на неговия баща Славчо Хаджиславчев се развива много динамично и успешно и по негово настояване синът му Никола напуска армията. Започва интензивна търговска дейност. Но избухва Сръбско-българската война през 1885 г. и той като офицер от запаса се включва в борбата за защита на младата българска държава. Участва в сраженията за защитата на Видин. Неговото войнско сърце не остава равнодушно и в Балканските войни 1912-1913 г. Като запасен офицер отново е в редиците на 17-и пехотен Доростолски полк. Така достойно се включва във войните за национално обединение на Отечеството.

Най-ползотворният период от живота му е свързан с основаването през 1892 г. на най-голямата парна пивоварна фабрика във В. Търново, с нейното утвърждаване и развитие. За авторитета и качеството на пивото й говори един, съхраняван и до днес във фамилните архиви, документ. Това е Удостоверение на Дружеството на австрийските лаборатории за дегустация на бира във Виена, които го предоставят “на господата Никола Славчов и съдружници в Търново и ги приемат за техни редовни членове”. Това високо признание идва от Виена на 24 април в далечната 1907 г. Документът е със снимката на Швакхьофер – първи директор на Дружеството в периода 1887-1903 г.

За сплотената и силна фамилия на Никола Хаджиславчев увлекателно и много интелигентно разказва неговата правнучка – Елена Кърджиева. Тя е внучка на втората му дъщеря Еленка Хаджиславчева. Освен нея, той има още три дъщери – Марийка – най-голямата, Пенка и Анастасия. Синовете му са Михайл и Славчо. Скъпи са и реликвите, свързани с тази забележителна фамилия. Съхраняваните снимки са отражение на сплотеността и отговорността на всички в рода.

Елена разказва с много любов за прабаба си Кина Вачева (съпругата на Н. Хаджиславчев). Тя е родена в Бяла черква и била природно интелигентна жена със съществен принос за изграждането на здравата и сплотена фамилия. Както казва Елена – тя била майка на целия екип. Не правела разлика между собственици и работници. Отнасяла се към проблемите и тревогите на всички по един и същи начин и винаги намирала средства, за да помогне. Живеели като едно голямо семейство. Всички християнски празници се празнували във фабриката по подобаващ начин. Разбира се, най-тържествено се отбелязвали Великден и Коледа.

И до днес Елена Кърджиева си спомня голямата елха в салона във фабриката, украсена и светеща, а под нея големия куп с подаръци за всички деца. С много носталгия проследява одухотворените образи от снимките и за всеки казва по нещо мило. И наистина, гледат ни ведри и силни хора, дали много за стопанското и духовно израстване, и за европеизирането на старата столица. Сватбената снимка от август 1915 г. на нейната баба Еленка с Никола Петров (внук на Никола Златарски) и сродяването на двете фамилии Хаджиславчеви и Златарски, са доказателство за значимостта им в цялостния живот на В. Търново.

Кина и Никола Хаджиславчеви са известни и със своята благотворителност. След ранната смърт на своя син Славчо Хаджиславчев (умира от туберкулоза като студент в Германия) те даряват средства на Мъжката гимназия “Св. Кирил” като с лихвите от тази сума се отпускат стипендии на талантливи ученици. И след смъртта на Никола Хаджиславчев (27.04.1927 г.) фамилията продължава сплотено и отговорно да развива дейността и производството на фабриката, ръководена от неговия син Михайл Хаджиславчев. Достойната наследничка Елена Кърджиева пази и няколко бройки от стъклените бирени бутилки, специално поръчани от собствениците с надпис на самото стъкло или на специалната капачка – “Никола Хаджиславчев и сие”. И до днес кехлибарената пенлива течност е на почит сред наследниците на Хаджиславчеви.

Катя МИТОВА-ГАНЕВА,
Регионален исторически музей – В. Търново
18.04.2012 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.